Рестартирай Европа: Селското стопанство и Зелената сделка

Новата Обща селскостопанска политика на Европа, за която беше постигнато споразумение през юни тази година, предвижда по – зелено, по – справедливо и по – гъвкаво европейско земеделие. То е неизменна част от Европейската зелена сделка, чиято цел до 2050-та година са нулеви нива на парникови газове, нулево замърсяване и кръгова икономика.

Подобряването на климата и опазването на биоразнообразието са в основата на стратегията за зелено земеделие, обясни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов, член на комисията по земеделие в ЕП. Конкретните цели - намаляване с 50% на употребата на химически пестициди; намаляване с поне 50% на загубите на хранителни вещества; намаляване на употребата на торове с поне 20% и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Високите екологични изисквания към земеделието са много амбициозна цел, която изисква в пъти да се увеличи подкрепата за него, коментира българският евродепутат. Той посочи, че 1/3 от средствата по новата ОСП ще бъдат предназначени за земеделците, за да приспособят своите стопанства.

Земеделците обаче ще платят висока цена за Зелената сделка. Рентабилно и пазарно ориентирано земеделие трудно се съчетава с прилагането на щадящи екологични практики. Времето на евтината храна свърши, предупреждава управителят на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов. По думите му, по-големите субсидии в биоземеделие по линия на ОСП не са достатъчни, за да мотивират повече фермери да започнат биопроизводство. Самоцелното увеличаване на площи е безсмислено, ако няма кой след това да купи биопродуктите. И в момента много производители се оплакват, че няма цена примерно на биопшеницата. Произвели са биопшеница, няма търсене, няма кой да я купи тая биопшеница – дава пример Стоилко Апостолов. Според него, едно от възможните решения за насърчаване на биопроизводството е част от бюджета на Плана за възстановяване и устойчивост да бъде използван за стимулиране на потреблението на местни и биопродукти.

Зеленото земеделие ще опази околната среда и ще подобри климата, но ще се отрази лошо на жизнеспособността на селските райони и агросектора като цяло, коментира Таня Георгиева, ключов експерт по околна среда, член на Звеното за управление на Националната селска мрежа. Тя обясни, че това е общ страх на земеделци от други страни членки, тъй като се подронва конкурентноспособността и производителността на агросектора. Земеделските организации и на европейско ниво дават сигнали, че ако Съюзът продължава да залита в тази посока, ще има износ на производства в други държави с по – ниски производствени стандарти, обобщава Таня Георгиева. Според нея обаче, износът на земеделие от Европейския съюз няма да предотврати фалитите в земеделския сектор. Колко ще отпаднат или ще фалират, това е нещо, което никой не може да каже в момента.

Амбицията за зелено земеделие се сблъсква с реалността в отделните държави членки. И страховете на фермерите от позеленяването на селското стопанство.