„Глобалната икономика навлезе в етап на възстановяване от тази година и България не прави изключение, като ръст на БВП, особено през второто полугодиe. В света протича трансформация и преминаване към повишено търсене на конвенционални горива. Мислехме си, че няма да протече със същата скорост, тъй като всички са се настроили за т.н. „зелен преход“, но в краткото време на скокообразно възстановяване, наблюдаваме повишено търсене на фосилни горива“. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов.
По думите му, всичко това се е отразило на повишените цени на международните пазари на петрола, на природния газ и въглищата, заради голямото азиатско търсене, изтеглящо цените нагоре при отварянето на борсите, което се отразява и на останалата част на света.
„Цените на енергията са общ европейски проблем, но в България имаме някои специфики. Те са свързани с това, че България отскоро се присъедини към свободния електроенергиен пазар на Европа и то по-конкретно - свързаността ни с Гърция. Би било добре за баланс да се случи такава свързаност и с Румъния, за да се балансират цените“.
Като друга специфика за страната ни Гълъбинов посочи, че все още правилата за свободна търговия не са напълно установени и съществуват съмнения, че това може да стане и по един по-справедлив начин, без сега да се резервират излишно енергийни капацитети.
България трябва да вземе активно участие в предстоящите срещи на високо ниво, за да бъдат обменени мнения какви общи икономически и социални мерки, а не само административни и контролни, да бъдат предприети с останалите страни членки.
„В Испания се предлага намаление на ДДС за зимния сезон като временна мярка. Това е приложимо и за България. В Италия се предлага да се промени начинът на фактуриране, което може да се направи и тук, без да има редовно НС. С оглед на временното успокояване на цените, могат да се въведат някакви временни лимити и квоти при търговията с електроенергия и стоп-лимити при пиково превишаване, за да не се регистрират в един и същи ден такива големи скокове. Би могло и да се помисли освен за енергийно бедните семейства, още и за енергийните субсидии за фирмите – да се направи цялостен анализ за енергийна бедност на фирмите в България“.
Гълъбинов прогнозира още, че до края на първото тримесечие на 2022 г. ще наблюдаваме инерционна зависимост за покачване на международния пазар на енергоизточниците, включително и на крайните продукти.
„Важно е какво решение ще приеме ЕК за ЕС, за да можем в нашия регион на Европа да се чувстваме по-балансирани. Цените едва ли ще паднат, но поне да се задържи ръстът на тяхното увеличение и да имаме адаптация към новата икономическа реалност, установена в енергийно отношение“.
Интервюто – звуковия файл:
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..