Българският евродепутат Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент заяви, че задължителното използване на европейския зелен сертификат, в голяма част от европейските държави, се отнася за различни дейности.
„Дали става въпрос за образователни институции, дали става дума за търговски центрове, в които се събират много хора. Практически без изключение от това, което наблюдавам, той се използва по отношение на местата с туристически и увеселителен характер. Отново практически без изключения, е въведен за културните мероприятия – театър, опера, киносалони. Без това да е лесно решение, където и да е, в момента можем да говорим за масова европейска практика този сертификат да се използва като силно средство за намаляване на ковид заразата. И като силно средство за освобождаване на бизнеса от иначе много по-тежки мерки за локдаун“, каза Радан Кънев.
Българският евродепутат заяви, че практиката за изискване на цифров зелен сертификат за работа е различна, но тенденцията е обща.
„Тя е към изискване на използване на сертификат, когато работата е свързана със сериозен или неограничен брой контакти с други хора“, обобщи Кънев.
Германия е една от първите държави в Европейския съюз, която въведе като задължителен европейския цифров сертификат за голяма част от дейностите в страната, припомни доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в Университета в Берн.
„Той започна да се прилага още от лятото и значително увеличи броя на ваксинираните хора, особено сред по-младите. Задължителен е за ресторанти, заведения, кина, театри. Но не е задължителен за молове или супермаркети“, разказа доктор Илиев.
Медикът допълни, че в Германия цялостната култура е обърната към тихото, но настоятелно поощряване на всеки да се ваксинира. Работодателите също го правят, но засега нямат задължение да го изискват задължително от своите служители.
Доктор Илиев подчерта, че зелените европейски сертификати изиграха голяма роля за овладяване на пандемията от коронавирус в страните, които те станаха задължителни.
„Те бяха приложени с информиране на обществото, с достатъчно време за подготовка. Нещо, което за съжаление, в България не се случи“, обясни доктор Аспарух Илиев.
Според Радан Кънев България закъсня не само със зелените сертификати, но и с ваксинирането срещу коронавирус.
„Когато сме неподготвени за този зелен сертификат, имаме изключително ниски нива на ваксинация, той не може да сработи за седмица или две. Ние трябваше да имаме съвсем различна национална политика за ваксинация. Защото провалът на поредица български правителства във ваксинационната кампания, е без аналог в ЕС“, подчерта българският евродепутат.
Част от българите продължават да са скептични по отношение на ковид ваксините, въпреки, че се редят на опашки, след като в България бяха въведени зелените сертификати.
„Днес ще се ваксинирам. По принцип съм против ваксината срещу Covid-19, но се налага, какво да правиш?“, споделят част от хората, които се редят на опашки за имунизиране.
Те обясняват, че са решили да си сложат ваксина, тъй като им се налага да имат сертификат, тъй като им се изисква за работа.
За разлика от другите европейски държави, в България зеления сертификат за преболедували се удължава от 6 на 12 месеца. Той обаче не важи за излизане извън страната и в Европейския съюз не се води дори дебат този срок да се удължи на година, подчерта Радан Кънев.
„Искам много ясно да подчертая, че това ще бъде български сертификат. Ще важи на територията на България, но той по никакъв начин няма да дава възможност за пътуване в друга държава, или за каквито и да било дейности, в които в други страни, се изисква такъв сертификат. Казано най-просто – с такъв удължен сертификат няма да можеш нито да отидеш до Солун, нито да седнеш да изпиеш едно кафе там“, обясни още Радан Кънев.
Той подчерта, че в Европейския парламент са много изненадани от факта, че България е една от най-изоставащите страни по отношение на ваксинацията срещу коронавирус.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..
Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...
„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..