Зaмянa нa мaлĸитe гaзoви цeнтpaли oĸoлo Mapишĸия бaceйн и aĸтивнo изпoлзвaнe нa гeoтepмaлнитe изтoчници нa eнepгия в Бългapия. Toвa зaлaгa нoвoтo пpaвитeлcтвo c пpoмeни в Haциoнaлния плaн зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт, oбявиxa преди дни пpeмиepът Kиpил Πeтĸoв и нeгoвият зaмecтниĸ Aceн Bacилeв. Правителството се отказа от намерението на предшествениците си да замести въглищнитe цeнтpaли c гaз. Cпopeд Bacилeв дa пoвишaвaмe зaвиcимocттa cи oт гaз oзнaчaвa няĸoй дpyг дa пycĸa и дa cпиpa тoĸa в дъpжaвaтa ни.
Πeтĸoв и Bacилeв дадоха за пример Турция, която за последните 10 години e изгpaдилa 1.6 GW гeoтepмaлнa eнepгия. Cпopeд Πeтĸoв гeoтepмaлнaтa eнepгия e бългapcĸo бoгaтcтвo, ĸoeтo „нe cмe гo изпoлзвaли дo тoзи мoмeнт въoбщe“.
Според Минно-геоложката камара у нас предложението на кабинета е резонно и стъпва на достатъчно данни и информация за геотермалните извори у нас. Пред Радио Пловдив доц. д-р Иван Митев- изпълнителен директор на камарата заяви, че за разлика от всички други източници тази енергия има постоянен характер и не е нужно тя да бъде съхранявана.
"Много от находищата у нас са ясни като параметри, температури, параметри. За ел. енергия може да бъдат използвани геотермални води с над 60 градуса температури, но за да се увеличи температурата им се изграждат и билатерални централи. Най- подходящи са водите с температура над 160 градуса. У нас по научни разработки, правени през годините, имаме възможност за разработване на такива находища, но трябва да се има предвид, че дълбочината им е над 2000м. Има няколко специфични региони с температура над 60 градуса. Едно от тях е в Златоград в Ерменското находище, в Плевенско – Долни Дъбник и по поречието на Струма в Южна България, които са подходящи за производство на ел. енергията", каза доц. Митев.
Относно себестойността и инвестициите трябва да се вземат предвид много детайли. Те обаче едва ли ще са повече от инвестициите във ВЕИ-сектора, смята експертът. "От гледна точка на днешната цена на тока едва ли вече ще са по- скъпи. Освен това всеки ден се появяват нови технологии. Това е източник на енергия, който е константен, достъпен е 24 часа и 7 дни в денонощието, не е нужно да има хранилище за тази енергия", подчерта доц. Иван Митев.
Според него срокът, заложен в Плана за изграждане на първата геотермална централа у нас – 2026-та е абсолютно реалистичен. Той не споделя притеснението на част от експертите, че дълбочинното извличане на геотермални води ще се добива след фракинг-метода. По думите му подобни твърдения на този етап са необосновани.
Геотермалните води в Пловдивско и в Родопите имат своя капацитет, но трябва да се измери температурата им. Те могат да използват изворите за отопление на жилища и обществени сгради, което е част от подобряването на енергийната им ефективност. Термалните води ще намалят въглеродния отпечатък у нас, смята още експертът.
Безспорно увеличението на минималната работна заплата, за което отдавна синдикатите настояват, е полезно. Механизмът обче се нуждае от прецизиране. Така Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ коментира решението на Народното събрание възнаграждението да бъде 50% от средната заплата. По думите й проблемът идва от там, че се фиксира съотношението..
Заради рекордно високи сметки за ток на манастирите от Светия Синод поискаха с писмо до КЕВР светите обители да плащат електрическа енергия като битови потребители. Само за България от страните от ЕС се оказа, че манастирите плащат промишлен ток, каза епископ Сионий , игумен на Бачковския манастир. "Манастирите и храмовете са божии..
В програма "Ден след ден" с проф. Огнян Герджиков , български юрист и политик коментираме изводите от отиващото в историята 48-мо Народно събрание и последното заседание на служебното правителство. Проф. Герджиков посочи положителен факт, който е открил днес. Радомир Чолаков, председател на комисия в НС се е обърнал към декана на Юридическия..
Български учени за пръв път попадат сред финалистите на престижните международни награди за медицински изследвания Medis. В първата фаза на конкурса участват общо 238 изследователи . Те са от Австрия, Унгария, Хърватия, България, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Словения и Сърбия. Всички имат публикувани разработки в..
В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“. Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия,..