Геотермалната енергия е достъпна 24/7 и не се съхранява

Зaмянa нa мaлĸитe гaзoви цeнтpaли oĸoлo Mapишĸия бaceйн и aĸтивнo изпoлзвaнe нa гeoтepмaлнитe изтoчници нa eнepгия в Бългapия. Toвa зaлaгa нoвoтo пpaвитeлcтвo c пpoмeни в Haциoнaлния плaн зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт, oбявиxa преди дни пpeмиepът Kиpил Πeтĸoв и нeгoвият зaмecтниĸ Aceн Bacилeв.  Правителството се отказа от намерението на предшествениците си да замести въглищнитe цeнтpaли c гaз. Cпopeд Bacилeв дa пoвишaвaмe зaвиcимocттa cи oт гaз oзнaчaвa няĸoй дpyг дa пycĸa и дa cпиpa тoĸa в дъpжaвaтa ни.

Πeтĸoв и Bacилeв дадоха за пример Турция, която за последните 10 години e изгpaдилa 1.6 GW гeoтepмaлнa eнepгия. Cпopeд Πeтĸoв гeoтepмaлнaтa eнepгия e бългapcĸo бoгaтcтвo, ĸoeтo „нe cмe гo изпoлзвaли дo тoзи мoмeнт въoбщe“.

Според Минно-геоложката камара у нас предложението на кабинета е резонно и стъпва на достатъчно данни и информация за геотермалните извори у нас. Пред Радио Пловдив доц. д-р Иван Митев- изпълнителен директор на камарата заяви, че за  разлика от всички други източници тази енергия има постоянен характер и не е нужно тя да бъде съхранявана.

 "Много от находищата у нас са ясни като параметри, температури, параметри. За ел. енергия може да бъдат използвани геотермални води с над 60 градуса температури, но за да се увеличи температурата им се изграждат и  билатерални централи. Най- подходящи са водите с температура над 160 градуса. У нас по научни разработки, правени през годините, имаме възможност за разработване на такива находища, но трябва да се има предвид, че дълбочината им е над 2000м. Има няколко специфични региони с температура над 60 градуса. Едно от тях е в Златоград в Ерменското находище, в Плевенско – Долни Дъбник и по поречието на Струма в Южна България, които са подходящи за производство на ел. енергията", каза доц. Митев.

Относно себестойността и инвестициите трябва да се вземат предвид много детайли. Те обаче едва ли ще са повече от инвестициите във ВЕИ-сектора, смята експертът. "От гледна точка на днешната цена на тока едва ли вече ще са по- скъпи. Освен това всеки ден се появяват нови технологии. Това е източник на енергия, който е константен, достъпен е 24 часа и 7 дни в денонощието, не е нужно да има хранилище за тази енергия", подчерта доц. Иван Митев. 

Според него срокът, заложен в Плана за изграждане на първата геотермална централа у нас – 2026-та е абсолютно реалистичен.  Той не споделя притеснението на част от експертите, че дълбочинното извличане на геотермални води ще се добива след фракинг-метода. По думите му подобни твърдения на този етап са необосновани.

Геотермалните води в Пловдивско и в Родопите имат своя капацитет, но трябва да се измери температурата им. Те могат да използват изворите за отопление на жилища и обществени сгради, което е част от подобряването на енергийната им ефективност. Термалните води ще намалят въглеродния отпечатък у нас, смята още експертът.