Спасяването на евреите е нашият исторически принос към света

Той припомни, че събитията започват през нощата на 9 срещу 10 март, когато са  арестувани  около 1000 души евреи и това са  първата група, която е трябвало да  бъде депортирана в Германия. Приготвена е и влакова композиция на гарата, която да ги откара. 

"Събитията, които се разиграват в Пловдив  са част от събитията в национален мащаб. Най-ярката изява на позиция е на пловдивския митрополит Кирил, по-късно български патриарх. Той отива към еврейското училище, където са затворени евреите, Преди това се среща с теnни представители и заявява, че ще легне на релските, ако тръгне и един влак с пловдивски евреи за Германия. След това  той отива в училището, прескача оградата и влизайки при евреите  успява да ги успокои. По това време се събират доста хора. Това което е особено за Пловдив е, че еврейте не живеят в гета, а в кварталите, заедно с другите етноси и това създава много добри отношения сред тях. Събитията в онази нощ се развиват много бързо и някъде в ранния следобед на 10 март пристига разпореждане за спиране на депортирането", разказва историкът.

По думите му именно натиска на българското общество изиграва ключова роля за спасяването на евреите. 

" Има и доста спекулации, доста хора след 1944 година са се опитвали да усилят своя принос за спасяването на еврейите. Но ако погледнем фактите, можем да кажем, че тогава, когато започва този процес на депортация се получават няколко исторически доказани реакции. Най-напред това е реакцията на 40 народни представители, начело с заместник-председателя на НС Димитър Пешев,  които подписват една декларация за спасяването на евреите. На следващото место това е пловдивският митрополит Кирил, а в София, тогаващният екзарх Стефан, които изпращат телеграми и по напълно доказан начин се намесват за спасяването на евреите, използвайки аторитета на Българската православна църква. До края на март Светият синод излиза и с декларация, и с решение за спасяване на българските евреи. През следващите месеци се получават доста демонстрации за спасяването на евреите, защото спирането на тази депортацията не означава окончателната и отмяна. Що се отнася до официалните власти - следствие на германския натиск, в България има една организация, която е натоварена с осъществяване на мерките срещу евреите, начело на организацията е Александър Белев. Разпореждането за арестуването на евреите идва по линията на МВР и Министерството на правителството. Германският натиск по това време е ужасяващ. Въпросът е в това, че разпореждането е на МВР и само българският валадетел цар Борис III  може да спре този акт, допълни Шивачев

Той посочи, че  и върху него също е имало много тежък германският натиск. Известен период той дори отлага депортирането пред германците с мотив, че евреите са нужни на страната, защото работят на важни инфраструктурни обекти.

Позицията на България още от 1940 е за отлагане на еврейския въпрос.

Така според историка окончателното решение за спиране на депортацията и отлагането й е на българския владетел цар Борис III. Това, което прави България със спасяването на евреите е уникално в световен мащаб, посочва Стефан Шивачев.

Според него държавата ни не е имала възможност да спаси евреите от новите земи, защото съседните страни са били окупирани от Германия, а установяването на българската власт над тях е трябвало да стане след края на войната. Няма как държавата ни да носи отговорност за изпращането на 11-те хиляви евреи от Беломорска Тракия и Македания, категоричен беше той.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.