"Много малка трябва да е била държавата, ако пенсионерите са я изконсумирали като вкусна торта. Това, което се забелязва в момента и в българската, и в европейската икономика, е процесът на застой и структурна и системна криза на икономиката. Това показват тези 1-2% темпове на растеж“.Това подчерта макроикономистът проф. Боян Дуранкев.
По думите му, причина за това не са само темповете на диверсификация, но и вътрешното състояние на икономиката. Опасенията за свръхдефицит над 5 % са напълно оправдани.
„Понятието „свръхпечалба“ може да бъде дефинирано много трудно. Дали ще бъде на база рентабилност през годината или на база прираст на печалбата спрямо миналата, съмнявам се, че държавата ще може да го прокара.
Второто съществено нещо е, че някои от помощите по повод Ковид кризата и срещу енергийните дефицити на България, могат да бъдат премахнати, въпреки че кризата не е отминала“
Освен това, проф. Дуранкев посочи, че е интересно защо намаленото и нулево ДДС на книгите остават, след като рентабилността там е много висока. „Очевидно е обаче, че мерките, които се предлагат сега като пакет, не са достатъчни и не са достатъчно аргументирани“.
Нашата данъчна система не прилича на европейските данъчни системи. Ние имаме структурен проблем на икономиката.
„Интересно е сега например, колко повече се събира от хазарта, след като Божков го няма в България, а хазартът междувременно се разви още повече отколкото във времето на Божков.“
Сивият сектор у нас е подценен и не се следи. Това е големият проблем. Проблем са и т.н. „европейски практики“ на данъчното облагане – прогресивният данък. Ако бъде въведен, проблемът със свърпечалбата остава в миналото. В България освен че имаме голяма несправедливост, оставаме и с най-големия данък, независимо че сме най-бедната държава.
Сивият сектор у нас е много гъвкав – той е ту в един, ту - в друг сектор на икономиката. А когато се правят проверки, изчезва. . Делът на сивия сектор в българската икономика е около 25%. , подчерта проф. Дуранкев.
По думите му, генератори на инфлацията по света - САЩ, Германия, е алчността на големите бизнес акули и това беше доказано с данни от САЩ.
Големите централни банки имат много проблеми.
„Но големият проблем не е в банковата система, а - във фискалната, в данъчната система на ЕС, включително и в България, защото всяка страна се стреми да привлече инвеститор, като предлага „плосък“ данък – 10%, а след това се чуди защо няма пари за пътища, за здравеопазване и образование. Навлизаме в спад на жизненото равнище и в икономическа криза, независимо че изглежда само като застой".
Едва ли обаче точно в този момент ще се стигне до фалити на държави. „ЕС се чуди как да се оправи в ситуацията. Има криза, която е едновременно и фискална, и монетарна. Спасението не е бягство от ЕС, а промяна на правилата вътре в него“.
Повече – звуковия файл:
"Не вярвам тази седмица да бъде избран председател на Народното събрание". Това заяви в програма "Точно днес" политологът Тончо Краевски, в коментар за зациклилата политическа криза у нас. Той добави, че е умерен песимист за този парламент и прогнозира, че дори да бъде избран председател, той върви към своя край. "Защото така, както в..
Kак да насърчим повече оптимизъм в нашите деца? Или, по-реалистично, как да ги предпазим от песимизма? Започнахме тази тема още в сезон 2 в разговор с психолога Донка Дойчева-Попова . Сега ви представям една изпробвана икономическа техника, която ще ви покаже, че има фактори за успех, които са изцяло във ваша власт. За да я използваме, се налага..
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..