Не всички пациенти могат да бъдат превозвани по въздух

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Яница Марова с д-р Владимир Илиев от университетската болница Св. Георги

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не всички пациенти са подходящи за транспортиране с хеликоптер, тъй като изкачването на надморската височина може да влоши състоянието им. Това коментира д-р Владимир Илиев от университетската болница Св. Георги, който премина първата част от обучението си за  въздушна медицинска помощ.

Той уточни, че такава опасност съществува при хората с тежка гръдна травма. “С изкачване на надморската височина пневмотораксът може да увеличи размерите си, да притисне повече органите в гръдната кухина и по този начин да се стигне до фатален изход.

Затова ако се прибягва до транспортирането им от една в друга болница първо по хирургичен начин трябва да бъде решен проблемът с пневмоторакса. Подобен е и случаят при перикардна тампонада.

Лекарят, който е на място, ще определя дали пациентът е подходящ за транспортиране с хеликоптер, тъй като той е запознат подробно със състоянието му”, отбеляза д-р Илиев.

Той обясни, че в първата част от обучението е наблегнато по-скоро на теоретичната част при превозването на спешни случаи с хеликоптер и оказването на спешна помощ във въздуха при нужда. Пред медиците са били представени авиационната дейност и стреса от полет, шума от вибрациите, температурните амплитуди, мениджмънт на човешките ресурси на екипажа, аварийните процедури в полет, които могат да възникнат и спешните състояния.

Практическата част ще се проведе, когато пристигнат хеликоптерите у нас. Обучение ще се проведе и в чужбина. Въпреки това и сега медиците са симулирали ситуация в кабината на хеликоптер.

“Идеята беше да придобием представа за малкия размер на кабината и да видим как биха се извършвали интервенциите, които ще трябва да извършваме най-често, т.е. интубация на пациент, стабилизиране на критичното му състояние, осъществяване на венозни манипулации.

Поставяхме централен венозен катетър, извършвахме ехографии. Те бяха по-скоро полезни за медицинските сестри и парамедиците, които участваха, тъй като ние добре сме запознати с манипулациите по спешност, които трябва да извършваме

Това, което научих е, че доста ще бъдем затруднени в работата в хеликоптер спрямо това, което имаме в операционната зала, където имаме човешки ресурси, пространство. Това означава, че трябва да сме организирани при извършване на съответната дейност. Важен ще е и опитът.

Аз самият имам опит да работя в линейка, където пространството също е ограничено. Центърът в Италия, в който ще има обучение разполага с възможност за симулации на всички вредни условия и ситуации във въздушна среда”, коментира д-р Илиев.

Даде пример, че разстоянието Смолян – Пловдив, което с линейка се взима за около 3 часа, с хеликоптер ще се изминава за под половин час.

Екипът на въздушната помощ ще се състои от 2 пилоти, лекар и сестра. Българските медици първоначално ще работят с чуждестранни летци.