Доклад на сдружението „За Земята“ сочи, че над 2,1 млн. от българите (над 31%) са в риск от транспортна бедност, а проблемът е особено остър в селските райони и при хората, които пътуват дълго в градовете. Това означава затруднението на гражданите да плащат разходите си за транспорт, или пък да нямат достъп до него.
За транспортната бедност в България говори Даниел Попов, експерт по транспорта и част от екипа на сдружението „За Земята“.
Това състояние, което засяга по различни начини всеки от нас, макар че дълго време в България за нея е мислено като за социален фактор, с определени услуги за по-уязвимите групи, поясни Даниел Попов.
По думите му, с развитието на европейските политики, бедността по отношение на двата най-големи фактора – енергетика и транспорт, се превърна в съществена и обсъждана тема, по която предстоят много важни реформи.
Проучване от миналата година дава една моментна снимка за състоянието и факторите за „транспортна бедност“ в България. Данните са събирани през НСИ и Евростат.
Един от факторите е притежаването на личен автомобил. Над 1.3 млн. работещи граждани например се оказва че пътуват между 30-60 минути и повече дори, до работното си място. Частните пътувания с автомобил се изчисляват на 85% дял от пътническия транспорт. Около 18% от домакинствата обаче казват, че не могат да си го позволят. Това е ясен индикатор за „транспортна бедност“.
Това ниско ниво на обществен транспорт също е проблематично. От друга страна пък имаме и жертвите на транспортни инциденти, по който признак през последните години твърдо сме на челните места в Европа.
Първо трябва сериозно национално проучване по темата с целенасочено събрани данни, за да се предприемат необходимите мерки на държавно ниво. Също така и с привличането на средства по европейски програми. А данните трябва да са конкретни и целенасочени, за да обхващат всички детайли около транспортните проблеми.
Покупата на стари автобуси от общините за нуждие на техните граждани често води до порочен кръг от още по-завишени разходи за тяхната поддръжка и последващо оскъпяване на услугата.
За да няма хаотична работа на парче, би трябвало да се изработи една национална транспортна схема. А за това отново опираме до пряката необходимост от конкретни данни по широки параметри.
В Плана за възстановяване и устойчивост има нула лева, заложени за преодоляване на транспортната бедност. Иначе са предвидени покупки на електрически возила и локомотиви за нуждите на железницата.
Ако искаме да върнем хората по малките населени места, първо трябва да им се осигурят и качествени транспортни услуги. За решаването на натрупаните проблеми обаче, оказва се нито има стратегия, нито има пари. Или ако има пари, проблемът е в избора на правилните инструменти, за да ги изискаме от европейските донори - смята експертът от сдружение "За Земята" Даниел Попов.
В програма "Точно днес" разговаряме с политолога и експерт по изборни системи Даниел Стефанов , който прогнозира кампанията, която се открива от 9 май за изборите 2 в 1, говорим още за надпреварата на партиите и за технологията на този вот, където бюлетините пак ще са опция за гласуване, наред с машините. Даниел Стефанов каза по повод, че..
" Стратегически аспекти на маркетинга " е новата книга на пловдивския преподавател по пиар, маркетинг и комуникационна политика д-р Любомир Стойчев . Монографията е вече рецензирана и издадена. Фокусът в нея е върху условията, при които действително стратегическият маркетинг съществува в България, като са изследвани големите предприятия от..
Скоро няма шанс България да излезе от дъното на европейските класации по доходи. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив икономическият анализатор Светозар Гледачев. Причината е, че производителността на труда у нас е много ниска, в сравнение с останалите европейски държави. А за да се повиши тя, е необходимо..
Априлската епопея ни прави политически субект на европейската сцена, тогава всички започват да говорят за българите. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив доцент доктор Атанас Шопов, директор на Исторечски музей-Панагюрище. Тогава център на източния въпрос, в тази поредна голяма източна криза, става българският...
При годишна инфлация от 3% очевидно не можем да кандидатстваме нито тази, нито слдеващата година за еврозоната, а след скандалите в управлението мисля, че и Шенген трябва да го забравим, така че п редлагам да отложим големия оптимизъм за България за 2026- 2027 година. Това сочи анализ на макроикономиста рпоф. Боян Дуранкев, направен в предаването..