Избирателите дават задача на политиците и тя е правителство

"За изненада на вота на този етап е трудно да говорим, но това, което наблюдаваме като тенденция през последните няколко избора - изборите за национален парламент показват постоянен спад в избирателната активност. Изненадващото тук е  сравнението с избирателната активност в  изборите за ЕП, за които се очакваше да предизвикат по-нисък интерес, отколкото за национален. Напротив, по последните данни на ЦИК, активността в изборите за ЕП са малко по-високи, отколкото - за национален". Това подчерта доц. Даниела Пастармаджиева, преподавател по политология в ПУ "Паисий Хилендарски".

По думите й, причина за ниската избирателна активност е поведението на партиите. Дебатът, доколкото го има, е по-скоро символен и това е било изведено като акцент и в настоящата кампания.

 "Не видяхме сблъсък на бъдещи политики, на стратегии как да се решат някои обществени предизвикателства, а по-скоро се продължи с опитите да се получат дивиденти на основата на омаскаряване на политическия опонент."

Доц. Пастармаджиева уточни, че Партия "Величие" показва интересна ситуация. "В социалните мрежи има различни клипове и коментари не по темата за самата партия, а за организацията, от която стартира това движение - небезизвестния исторически парк. Популярността на това движение произтича по-скоро от някаква антисистемност по подобие на тази, която "Възраждане" заявяват. "Провала на либералния момент се използва като аргумент.  Понякога проблемът се назовава "липса на лидерство", "противопоставяне на статуквото" и претенции за нещо ново".

По думите на доц. Пастармаджиева, резултатът като дялово разпределение говори за това, че от втората политическа сила има голям отлив - ПП-ДБ. "Бих искала да обърна внимание обаче на потенциала за Правителство. Случилото се след предишното НС, когато взаимно отричащи се партии създадоха съвместно Правителство и като резултат от тези избори, същите тези партии са отново в законодателния орган, сочи, че репутационните щети не биха били толкова големи, колкото някой се бои. А това отваря път на партиите да се коалират помежду си в различни конфигурации в това НС.

Различните конфигурации на Правителство са възможни по две причини - при следващи избори активността да бъде още по-ниска, и още  сегашният резултат, който почти повтаря предишните избори,  трябва да е знак за партиите, че щетите са най-вече за ПП-ДБ, защото тяхното съществуване се обосноваваше на база на факта, че те никога нямаше да се коалират с ГЕРБ, чийто модел искаха да разградят. Това, че го направиха обаче впоследствие обезсмисли тяхното съществяване. За останалите партии няма такава опасност.

Понятието "разграждане на модела" е от реториката на ПП-ДБ, уточни доц. Пастармаджиева

" Дали има модел, който не е характерен за никого преди и след ГЕРБ, не мога да кажа. Но корупция е имало винаги в България. Риториката с "разграждане на модел" може да звучи интересно за част от електората, но от експертна гледна точка, не е издържан, защото зад всяка партия стоят избиратели. И ако отправиш послание към тях, че мислят неправилно, това не е добър знак". 

Избирателят дава задача на политиците и сега задачата, която избирателите дават, е политиците с тези резултати да съставят Правителство, бе категорична доц. Пастармаджиева. 

Интервюто - звуковия файл: