Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Туве Янсон, писателка, художничка, личност

| обновено на 12.09.14 в 14:55 БНР Новини

Няма човек, прочел „Невидимото дете“ и изкушен от литературата, който да не си спомня песента на Снусмумрик. Пролетната му песен, в която се пее за това, че за да правиш песни е нужна свобода. Ако има една дума, с която творчеството на Туве Янсон да бъде определено, то е тъкмо „свобода“. Как протича животът на писателката и художничката, родена в артистично семейство и цял живот странила от конвенционалността? Труден е простият отговор. За това как това калява характера и изгражда личността на Туве Янсон можем да научим с големи подробности от биографията й „Думи, образи, живот“ от Буел Вестин. Книгата изисква бавно и внимателно четене, както впрочем всяка нейна книга – и Моминските детски (но не само) истории, и разказите за възрастни, сред които е и последната, появила се на български „Куклената къща“. По различен начин, но съвсем ясно, навсякъде в творчеството на Янсон личат двата нейни приоритета, съпроводили я през целия й живот до края: работата и любовта. В тази последователност.
Характерът на Туве Янсон беше своеобразна смесица от откритост и потайност, близост и дистанция, и ако не се ползвах с доверието й, нямаше да мога да напиша тази биография, споделя в предговор към „Думи, образи, живот“ Буел Вестан.
А в избраните вместо предговор цитати от дневниците на самата писателка в книгата с разкази „Куклената къща“ четем: Смятам, че всяко изкуство трябва да бъде неустоимо средство за изразяване на радост и осъзнаване, освобождение и потребност.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!