Представят автобиографична книга "Една необикновена съдба" на Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България в периода 2001-2005 г. .

Интервю на  БТА  със Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България в периода 2001-2005 г. ,.по повод  представянето на автобиографичната му книга "Една необикновена съдба".

Въпрос: Защо решихте да разкажете за живота си в
книга, как дойде тази идея?
Отговор: Това е проект от дълги години и постепенно
се разви, тъй като съм свидетел на толкова интересни събития в
седем десетилетия. Много приятели, но предимно синовете ми и
дъщеря ми най-вече, настояваха да оставя нещо написано от първо
лице преди да си отида.

Въпрос: Какви случки, събития и личности намериха
място в книгата?
Отговор: Трудно е да се опишат една по една. Това е
цяла книга, така че не бих могъл да определя или да изтъкна една
или друга. Това остава в ръцете на читателите, но се опитах по
обективен начин да разкажа някои случки и епизоди. Много неща
от живота ми не се знаят. Има понякога митология, легенди. И да
са по-изяснени темите.

Въпрос: Разкажете случай, който не се знае?
Отговор: Аз съм тук само от 2000-та година, а пък
има много хора, които си въобразяват, че съм влязъл в политиката
тогава, а всъщност цял живот съм се занимавал с това. Можете да
си представите колко случаи, срещи и какви ли не разговори съм
водил.

Въпрос: В какъв обем успяхте да съберете тези
разкази - предполагам изкушението да включите повече моменти е
било доста голямо?
Отговор: Да, но човек не може да си позволи такава
волност. Около 400 страници са.

Въпрос: За какви моменти страниците не стигнаха?
Отговор: Толкова други случаи, разговори, срещи с
личности, анекдоти. Аз имам известно чувство за хумор и
анекдотите много ме забавляват, защото са и показателни, но
човек тогава може да напише още една книга само с анекдоти.

Въпрос: Имаше ли нещо, за което не Ви достигна
смелост да напишете в книгата?
Отговор: Не, защото когато човек е обективен и
предава фактите, няма нужда нито от смелост, нито пък да крие
нещо.

Въпрос: Споменахте за завръщането си в България,
като какъв момент от живота си го определяте?
Отговор: Това вече е наистина преди и след, както
се казва в някои биографии. Действително 50 години в изгнание,
можете да си представите каква промяна е въобще фактът да се
завърна в страната, в която съм се родил.

Въпрос: Трудно ли беше това завръщане в
България, като емоционален момент?
Отговор: Беше нещо неописуемо, но аз следях
събитията, цял живот съм ги следил, но от 89-та, чак до 96-та,
когато се завърнах. Понеже исках да намеря точния тайминг. Аз
вярвам в тайминга при различните политически и други ходове и
изчаках, проверявайки как се развиват нещата, счетох, че този
момент беше удачният и тогава се завърнах.

Въпрос: Този момент съвпадна след това и със
заставането Ви като премиер на България, какъв беше този период
за Вас?
Отговор: Бих казал, че е много солидно
предизвикателство, но и много интересно.

Въпрос: Говорейки за миналото, каква част от
новата си история трябва да помним, за да не сме "обречени да я
повтаряме"?
Отговор: От историята трябва всичко да се помни
и само да се прецежда в позитивния смисъл, но винаги да си в
контекста. И както казвате, да не се повтарят дадени грешки,
които понякога може в действителност да се случат, ако няма
историческа памет или приемственост.

Въпрос: Повтаряме ли грешките си?
Отговор: Много е трудно да се определи това,
лесно е така отгоре да се каже. Едва ли, защото това е еволюция,
имаме моменти, които може би са по-успешни. Преходът толкова
се критикува - кой е бил специалист или кой се е родил
специалист по преходи от тоталитарен режим с централизирана
икономика към демокрация с пазарна икономика. Никой. Не може да
се обвиняват едни или други. Въпросът е да се постараят всички
да постигнат онази новина, че има по-успешни формули, това
вече е въпрос на преценка.

Въпрос: В днешно време непрекъснато говорим за
приоритети и постоянно се опитваме да ги набележим. Има ли
кауза, около която можем да се обединим всички?
Отговор: Да наваксаме времето, което сме
изгубили тези няколко години и да се стремим да заприличаме все
повече или да се изравним с останалите партньори от ЕС. Това е
чудесно предизвикателство. Да се даде приоритет, например, на
въпроса за туризма - имаме такава даденост, че е грехота да не
се използва по по-рационален начин. Има и други, но главното е
да не стоим и само да се оплакваме, че сме "най-най", а всъщност
да видим как можем всички заедно да допринесем, всеки по свой
начин, но ефектът да бъде такъв, че да наваксаме времето
най-вече да се подобри и животът на хората.

Въпрос: Как Ви се струва днешната политическа
обстановка, доста е сложна?
Отговор: Меко казано! Вече всички сме загрижени или
аз поне. Много се надявам, разчитам на разума и на добрата
воля. Преди всичко общият знаменател да бъде за доброто на
България. От тук нататък вече може да бъде по-успешно или не, но
насоката е определена.

Въпрос: Като човек, участвал в политиката, какви
компромиси трябва да бъдат направени, за да вървим към това
по-добро?
Отговор: Може да се резюмира в диалогичност. Да
има диалог, на всички нива. И откровение. Това вече мисля, че е
50 на сто от проблемите.

Въпрос: Как Ви се струват хората в България,
много класации ни определят като нещастни, а българите по
природа не сме такива?
Отговор: Хубаво, че казахте втората част от
въпроса, аз съм съгласен с това. Тези класации аз винаги гледам
с известна резерва и предпазливост. Има толкова много елементи,
които може би изкривяват донякъде картината. Има хора, които
живеят в страни, чиито условия не са благоприятни, дори
климатично, и не влизат в тази класация. Ние при такава
прекрасна природа и при толкова възможности, колкото и да има
трудности, колкото и да има недоимък - ами това не определя
дотам настроението.
Струва ми се понякога, че се прекалява с
черногледството. Може би греша, но наистина ми става криво и
съжалявам много, когато се акцентира толкова върху всичко
най-лошо у нас. Стига да се огледаме, има толкова страни, където
също има проблеми и хората се справят, тези страни не загиват,
не изчезват, не се заличават. Например, демографският срив -
ами това е нещо, което се вижда в много държави. Аз бих казал,
че колкото по-егоистично става обществото, толкова по-малко
деца ще има. Това е нещо, съвсем логично. От друга страна се
наблюдава обезлюдяване на села - ами това става по цял свят. То
е нещо от съвремието. Не затова рухва всичко.
Има страни, в които такива малки селца, когато са
били изоставени, са възстановени от младежи, от частни
инициативи и друго и са заживели, защото хората ги предпочитат.
С електронните медии в ден днешен може човек да достигне до
каквото и да било, дори ако е на върха на една планина, може и
там да си живее съвсем сам и да не е изолиран. Мисля, че трябва
да се опитаме да гледаме на по-доброто, отколкото само на
най-лошото и най-вече да сме активни.

Въпрос: Кои са хубавите неща, които все пак са ни
се случили, защото казвате да не обръщаме внимание само на
лошите?
Отговор: Нека да помислим къде сме, къде бяхме
преди 25 години и изведнъж сме пред една свобода, демокрация.
Какво е един тоталитарен режим и какво е всъщност демокрацията.
Това вече не е малко, колкото и всичко да върви по-мудно и
бавно, отколкото бих искал. Погледнете нашите градове днес и как
са изглеждали пред 25-30 години. Фактът, че можем да пътуваме,
да излизаме, да работим в чужбина и да се връщаме. Това са
много неща извън напредъка въобще, но избори, свободата, която
имаме, всичко това е нещо, което едва ли има цена, това са
придобивки и то в правилната посока.

Въпрос: Какво е мнението в Западна Европа към
нас, какви са настроенията спрямо България?
Отговор: И там не бива да се обобщават. Ако от
време на време има критика, хубаво, но и ние бихме могли да
имаме също критика към някоя западноевропейска страна. Нищо не е
идеално или перфектно, смея да кажа никъде. От там нататък е
въпрос или ние да сме в час с ЕС и с другите страни, или просто
да изоставаме. Ние не живеем изолирани, ние сме в едно глобално
общество и трябва да се съобразяваме с нормите, които се
налагат или се очакват от поне от страните, които са в ЕС.

Въпрос: Много от българите решиха да станат част
от това глобално общество и напуснаха страната ни, това голяма
загуба ли е?
Отговор: От една страна ще научат нещо, могат да
сравняват, много ще се завърнат, ще започнат някакъв бизнес
тук, защото в крайна сметка най-добре си е у дома, колкото и
навън да има хора, които остават в чужбина, но носталгията си
остава. И в даден момент, ако имат предпоставки да се
реализират, къде по-добре от България. Всичко това е като един
цикъл, което не е постоянно и во веки веков. Мисля, че ако тук
има желаната атмосфера, те ще се върнат сами. Понякога се
връщат, както го видяхме със световната криза. Има някои, които
са се върнали и си намират работа. Започват бизнес тук, защото
са видели как се прави в другите страни, в крайна сметка е
полезно хората да пътуват и да се учат в чужбина.
Наблюдавам някои от българските общности в
чужбина, които се ползват с отлично име. Второ се вижда, че са
хора с инициатива, които постигат амбициите и целите си. Това
доказва, че не сме най-най-загубените, най-бедните или
най-тъжните.

Въпрос: Да Ви върна отново към книгата - хареса
ли Ви прекараното време в написването й?
Отговор: Това стана в излишните часове, защото,
за съжаление съм зает, пък и донякъде винаги съм бил
работохолик. Много от нещата вече ги бях написал, имам
бележници, бележки, ленти, записи, какво ли не от толкова
години. Общо взето беше интересно.

Въпрос: Кое би било най-интересно за читателите
в тази книга?
Отговор: Според самите тях. Който се интересува
от политика или от личното, или някой анекдот, или личностите,
които описвам не бих могъл да кажа, защото това е въпрос на
предпочитание, личен вкус.

Въпрос: За Вас към кое беше най-интересно да се
връщате?
Отговор: Аз избягвам да се връщам към нещо,
обикновено търся да се вглеждам напред и то с няколко хода
напред по възможност. От време на време само се гледам в
огледалцето.

Въпрос: Когато гледате напред, и България, какво
виждате?
Отговор: Виждам, че имаме възможности, че бихме
могли да ги използваме, както и много страни, които са
преминали през какви ли не изпитания се реализират. Мисля, че и
за България това ще стане, това е интелигентен народ. Към
културата, лично вътрешно всеки има много голямо отношение,
което намирам, че е вече гаранция за не само интелектуалното
ниво, но и начина, по който се вижда бъдещето. Ние сме
европейци, което на този свят не е малко като капитал, но трябва
да се модернизираме малко. Толкова се подиграваха и се вдигна
такава дандания покрай това, което бях казал - че трябва да си
променим чипа. Мисля, че сме вече на път и много хора са си го
променили, няма нищо неуважително и обидно. Просто трябва да си
променим мирогледа и да видим, че имаме възможности.

Въпрос: Кой трябва да види, че имаме
възможности - хората в България, политиците ни?
Отговор: Всеки един гражданин, защото това е,
което прави страната. Няма касти, класа или друго. Всеки.

Въпрос: Все пак се усеща едно разединение,
можем ли наистина да се обединим?
Отговор: Това е въпрос на четене на историята
и сравняване с други страни. Обединението се постига чрез
диалогичност, чрез общи идеали, които засягат всички, няма
рецепта или по заповед да се обединят хората. За съжаление това
не е подходът, който трябва. Ако разберат ползата от по-малко
конфронтация и повече сдържаност и най-вече да се разговаря по
дискретен начин, а не медийно. Мисля, че то вече би успокоило
много и би помогнало да се върви напред.

Въпрос: Как намирате начин да релаксирате?
Отговор: С четене. Чета нощем. Спя малко, така че
ми стига времето, защото през деня съм зает. Четенето е
едното, и ако ми остане време - и градинарство. Това е, което
ме абстрахира.

Въпрос: Какво четете?
Отговор: Обикновено исторически или политически
материали, и то на няколко езика, така че винаги има по
три-четири книги на нощната маса и се опитвам да се справя с
тях.

Въпрос: За написването на Вашата книга
получихте ли вдъхновение от някоя друга подобна?
Отговор: От книга като книга не, но от много
елементи, които съм срещнал или усещал като пример и като модел
- да. /Десимира Миткова/

(Видеоинтервюто може да видите в рубриката "Студио БТА")