Иван Цанев е един от най-големите български поети днес. Той е особено внимателен към своите стихотворения, преработва ги по много пъти, търси съвършенството им, а неговата скромност е пословична. Отдавна почитателите на поезията му с нетърпение чакат нова книга от него. Затова беше приятна изненада, когато той публикува в един том своите „Ранни стихотворения 1960-1967”, писани преди стихосбирката „Седмица”. Откъде е тръгнал и как се е развивал поетът, какви промени са настъпили в поетическия му език, как четем творбите му днес през призмата на стихотворенията от онези години? Отговорът е в самите стихотворения, за които доц. Пламен Дойнов пише в текст към книгата: Но там, в археологическите пластове на 60-те, проблясва най-същественото, което прозира иззад избеляващите редове на архивните стихотворения – стабилните, неподдаващи се на пропагандно-идеологически земетръси етически основи на Иван-Цаневата поезия.
Чрез записите на Ивайла Александрова от тази уникална вечер в Унгарския културен институт – от години приятелско място за българската литература, можем да станем задочни свидетели на това, което казват за поета други важни за българската култура имена. Това са проф. Ал. Шурбанов и проф. М. Неделчев, поетът Владимир Попов и писателят Димитър Бочев, кинокритикът Божидар Манов и доц. Пламен Дойнов – главният двигател на проекта. Дано скоро да видим и книга с „късните” Иван-Цаневи стихотворения.
Ясно
Разкъсана облачност
