В автобиографичната книга на шведския нобелист Тумас Транстрьомер, цитирана в предговора на проф. Вера Ганчева към представителното му издание на български „Голямата загадка”, той казва: „Нося своите предишни лица така, както едно дърво носи годишните си пръстени. Те представляват сбора от всичко, което съм. Огледалото отразява само моето последно лице, но аз чувствам в мен всички останали”. Какви са тези лица, какво съдържа в себе си този Северен крал на поетите? Транстрьомер е автор, който отрано заявява различния си глас и своя специфична гледна точка към света. Психолог по професия, той пише философска есеистика и научни текстове, превежда от няколко езика, има задълбочен интерес към музиката, а по повод присъждането на Нобеловата му награда през 2011 в Националния природоисторически музей в Стокхолм е изложена неговата колекция от насекоми, която поетът дълги години събира и описва. Макар да получава инсулт през 1990, той не престава да свири с една ръка и, разбира се, да твори. Стихотворенията на Транстрьомер са често свързани с всекидневния живот, но той намира такъв ракурс, такива метафори, така провокиращо мисли, отвъд езика, потопен в нордическото, в природата, че читателят е отведен в други светове, отварят се сетивата, разширява се светът. Едно от най-характерните качества на поезията му обаче е загадъчността, която носят някои негови творби. Запазената марка на Транстрьомер.
Макар да ни напусна по-малко от месец преди да навърши 84 на 15 април, поетът остава тук чрез своите стихотворения. И ако този израз за някои е клише, за Транстрьомер е буквалната истина, защото поезията му се чете активно по целия свят и има безбройни почитатели. Защото, както започва една от поетичните си прози той, „Да бъдеш омагьосан – няма нищо по-лесно от това”, с което се съгласяваме, четейки големия световен поет Тумас Транстрьомер. Първата негова преводачка на български език, която и лично се е познавала с поета е проф. Вера Ганчева, а редактор на стиховете е поетът Кирил Кадийски.
Ясно
Разкъсана облачност
