Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Виелица” е наречена от самия Сорокин „зимна руска повест с не много тъжен край”. Историята започва като в класическата руска литература – затънтена пощенска станция, лошо зимно време, един лекар трябва спешно да стигне до село, в което се е разразил странен вирус, а липсва впряг с коне. Коне и кочияш се намират, шейната потегля във виелицата... Във всяка своя нова книга Сорокин изненадва читателите си с новите посоки на своето въображение, но и запазва познатия му размах, смесването на действително и фантазмено, иронията си. В едно интервю го питат дали се мисли за писател и той отговаря категорично с „Не.”, но в същото интервю (сп. „Факел”, бр. 2-3, 2003) още в началото се определя: „Мисля, че съм човек.” Макар в книгите си да изглежда на моменти крайно провокативен и драстичен, Сорокин се вълнува основно от смисъла, от големите въпроси на съществуването на човека, от това как ще изглежда бъдещето му. Във „Виелица” той също не изневерява на себе си.
Ясно
Разкъсана облачност
