„Когато си мисля за поезия, сякаш се изправям лице в лице с нещо неназовано. За мен поезията е опит за опитомяване на нещо, което изглежда окончателно. Опитвам се да го назова – за себе си”, казва Maжанна Келар (1963), определяна като полската Сафо, а творчеството й - като своеобразно продължение на поезията на Халина Пошвятовска. Мажанна Келар е едно от най-известните и уважавани имена сред поетите в Полша. Тя е завършила философия във Варшавския университет. Преподавател е в Академията по специална педагогика. Издала е шест стихосбирки. Още дебютната й книга Sacra conversazione (1992) получава много награди. Луреат е на престижни литературни награди в Полша и в чужбина, има номинация за „Нике“ (2000). Стипендиантка е на фондации за култура и различни университети в Европа, САЩ, Скандинавия и Азия. Нейни стихове са публикувани в около четиридесет антологии и периодични издания. Преведени са а 23 езика. Член е на полския ПЕН клуб и на Асоциацията на полските писатели. Мажанна Келар беше гост на Полския институт за представянето на двуезичната си книга „Първоматерия” у нас. Нейният преводач, поетът Лъчезар Селяшки, който от 20 години популяризира полската поезия и проза у нас, получи високото отличие „Заслужил за полската култура” на министъра на културата и националното наследство на Полша, което му бе връчено същата вечер от посланика на Република Полша в България Кшищов Крайевски.
Ясно
Разкъсана облачност
