Един от първите, прозрели истината за комунистическата докртрина и разказал за това от първо лице, е Панаит Истрати. Белетрист и публицист, той е бил доста популярен у нас между двете войни, но след 9 септември е забранен от цензурата. Днес името му е почти непознато. Роден като извънбрачен син на бедна перачка от Браила, той е увлечен от новите социалистически идеи, но след като пристига в Съветския съюз, разбира за какво става дума. Действителността го кара да промени начина си на мислене. Тогава пише преведената от Огнян Стамболиев книга „Признанията на един победен“. Струва си да се прочетат свидетелствата на Истрати днес, за да не се забравя! А в книгата си „Трагедията на Панаит Истрати“, Елени Казандзакис, писателка, преводачка, журналистка, съпруга на Никос Казандзакис, която го придружава в пътуването му заедно с Панаит Истрати из СССР по повод 10-годишнината на Октомврийската революция, разказва за живота му. Написана първо на френски, книгата й има интересна съдба. Ръкописът се изгубва и тя излиза първо в превод на испански в Чили. По този превод след това е възтановен оригиналният текст. После излиза в Париж и Атина, а настоящото издание е по румънския вариант.
За Панаит Истрати Ромен Ролан разказва: „В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее. Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полето, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати.“
Ясно
Разкъсана облачност
