Българските учени синтезираха изследванията си от Антарктида

На 23 юни в Софийския университет „Св.Климент Охридски” бе премиерата на книгата „Български антарктически изследвания – синтезис”. На корицата й са имената на двама професори – Христо Пимпирев и Нешо Чипев. Англоезичният том представя непубликувани резултати от научните изследвания през последните 25 години в района на българската база на остров Ливингстън. Страната ни има сериозен опит в проучването на Ледения континент. Първопроходец на българската антарктическа програма и ръководител на ежегодните ни научни експедиции там е геологът проф. Христо Пимпирев. Те са съсредоточени главно в две основни области: науки за земята и биология.

Антарктида е много богата на полезни изкопаеми и тъй като нашата територия там е късче от България, ние трябва да знаем какво има както в страната ни, така и на полуостров Хърд, където е българската база – каза в интервю за Радио България проф. Пимпирев. – Причината – неминуемо тези природни богатства ще се експлоатират в бъдеще, защото до 2040 година има мораториум върху тяхното използване. В сферата на биологичните науки пък изследваме целия уникален животински и растителен свят в Антарктида. Той е ендемичен, с много видове и родове, които живеят само там, защото климатът е специфичен. Нашите изследвания върху пингвините например показаха, че перата им са обогатени с тежки метали. Това означава, че глобалното замърсяване достига даже и до този най-чист континент. Усилията на учените са насочени към изследване на глобалните климатични промени, които засягат всички нас.

Според Христо Пимпирев Антарктида е лакмус за климата на Земята. Това се вижда в работата на българските учени и на колегите им от много страни.

Нашите резултати показват, че действително на Антарктида има осезаемо затопляне на климата, отделяне на големи части от шелфовите ледници, които тръгват като айсберги в океана и се топят. Увеличава се влажността, съответно и валежите. Това неминуемо влияе на растителния и на животинския свят. Пингвините например, чийто живот е свързан с леда, чувствително намаляват. Броят на други видове пингвини, които живеят в свободни от лед пространства, пък се увеличава. Тези научни изследвания касаят цялата планета.

Проф. Нешо Чипев, биолог и еколог, е бил шест пъти на Ледения континент. Там българските учени са изследвали биологичното разнообразие на остров Ливингстън, океана и адаптацията на организмите в тамошната средата. Така за около четвърт век са се натрупали над 120 научни публикации. Нещо повече, нашите изследователи са открили и описали за науката 7 нови вида – както растения, така и животни.

Защо е важно да бъде съхранено живото богатство на Антарктида?

Те трябва да бъдат запазени по една много важна причина: на Антарктида все още няма голямо човешко присъствие, там не е имало население – разказва Нешо Чипев. – И това е естествена лаборатория, която разкрива много за процесите, които протичат на планетата и позволява да прогнозираме какво би станало с усилване на човешката дейност в една или друга посока. Освен това, там се откри една нова голяма екосистема. Нарича се криосфера. Това е животът по ледените повърхности над и под водата. Все по-често се съобщава и за започнала загуба на видове. Живеем в период, какъвто е имало в края на Мезозойската ера, когато са изчезнали динозаврите.

Според Нешо Чипев чистият въздух, чистата вода и почвеното плодородие са блага, които природните екосистеми предоставят на човека, и то безплатно. И затова трябва да ги пазим с цената на всичко.

Снимки: Български антарктически институт и Венета Павлова