Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Някога, много отдавна в родопската пещера „Ухловица“ живеел дяволът със своето семейство. Жената на дявола била бременна. Дошло време да ражда малкото дяволче. Запътил се дяволът към една близка махала, за да повика някаква бабичка – да акушира. Тя дошла, родило се малкото дяволче и дяволът рекъл на бабата: „Виж сега, нямам пари да ти платя, ами вземи тези въглени да си ги занесеш у дома.“ Дал й той въглените, тя ги сложила в престилката си, но престилката била скъсана и въглените изпопадали по пътя; останал само един, който бабата занесла вкъщи. Когато паднал на пода, той тутакси се превърнал в злато. Върнала се тя обратно да събере изпопадалите въглени, но дяволът вече я бил изпреварил и си ги събрал... Така гласи легенда, свързана с една от хилядите български пещери, много от които носят странни на пръв поглед имена: „Петнайската“, „Контрабаса“, „Бездънният пчелин“, „Моровица“, „Гяур делик“, „Катаракциите“, „Челевещницата“, „Поп Мартиновата пещера“, „Свирчовица“. Какви човешки грехове, драми и героични постъпки крият тези названия?