Първи археологически сезон на Банското кале

Близо до село Баня, в община Панагюрище, тази година започнаха проучвания на крепост, разположена в красива местност. Наречена е Банско кале – заради топлите минерални извори в нейното подножие и старинната баня, от която идва името на селото.

Любопитно е, че още в края на ХІХ век укреплението привлякло вниманието на археолозите братя Шкорпил и на Константин Иречек, които посещават твърдината и оставят кратки описания за нея. А през 60-те години на ХХ век известният археолог Димитър Цончев също я описва и прави първите й скици. Тя обаче досега не е била изследвана археологически. Възможност за разкопки се появява, след като община Панагюрище спечелва проект за социализация на калето. Ето какво разказва за Радио България доц. д-р Валери Григоров, ръководител на приключилите тези дни проучвания:

Тази крепост е интересна, защото е част от една по-широка система от укрепления, които са разположени на близко разстояние, между 5 и 6 километра едно от друго. За нас е важно да изясним кои от крепостите са функционирали едновременно и как са си взаимодействали. В тази връзка през последните 10 години целенасочено проучвам две от тях. Първата е Красен, това е най-големият средновековен град в района. Той притежава две укрепления, голямо предградие, няколко квартални некропола, няколко църкви. Втората е малка стражева крепост в местността Койчево кале. След няколко силни археологически сезона, които имахме, спряхме разкопките и на двете крепости, за да извършим консервация на разкритите архитектурни останки.

Както отбелязва доц.Григоров, изключително важно е успоредно с проучването на твърдините да се извършва своевременното им консервиране. Затова след всеки археологически сезон се отделят средства и време за тази цел. Какви са резултатите от първия сезон на Банското кале?

Установихме, че укреплението е използвано в два исторически периода. Документирани са две опожарявания. Едното вероятно се е случило в периода V-VІ век, по време на масираните нападения на хуни, авари и славяни. Второто опожаряване е в периода ХІІ-ХІV век, като по-вероятно е да става въпрос за военната кампания през 1189 г. на кръстоносците от Третия кръстоносен поход или за офанзивата на цар Калоян в Тракия една година по-късно. Липсата засега на достатъчно находки не ни позволява да датираме събитията по-категорично, ние сме все още в началото на проучването. Един от интересните артефакти, на който попаднахме във втория опожарен пласт, е тежка стрела за арбалет, каквито се откриват сравнително рядко. Такъв тип стрели обикновено се използват от западните рицари и загатват за тяхното присъствие в този драматичен момент от историята на укреплението. Интересът към Банската крепост вече е голям. Още по време на разкопките и на консервацията, която извършвахме, броят на туристите, които случайно или целенасочено се качваха на нея, се увеличава. Всичко това ни задължава обектът да се поддържа в добър вид. Затова направихме своевременно аварийна консервация на разкритите архитектурни останки. Веднага след края на разкопките бяха поръчани и изработени и няколко информационни табели, които да покажат и да разкажат за резултатите от работата ни.

Археолозите организирали и публична лекция на 29 юли, на която са присъствали много граждани. Те живо се интересували не само от археологическите резултати, но и как в бъдеще крепостта ще се проучва и опазва.

За мен е много радостно, че днес обществото е много по-зряло и активно се включва в дискусии, свързани с културно-историческото ни наследство и неговото опазване – подчертава д-р Григоров. – Хората са вече по-взискателни към нашата работа, чувствителни и критични са към някои недобри практики на реставрация на археологическите паметници. Достигнахме до общо разбиране – както специалистите археолози, така и гражданите, че е необходимо да имаме по-голям респект към автентичността на паметниците и да бъдем много внимателни и взискателни към предложенията за тяхната реставрация. Тя не бива да надхвърля археологическите факти.

По време на проучванията Валери Григоров е успял да документира и интересна колекция от археологически предмети, събирана от местен краевед. Тя съдържа монети от различни периоди, накити и два печата. Печатите засега са без аналог. Любопитното в случая е как е събирана тази колекция. Повечето находки са открити при промиването на злато в реката. А местната река Банска Луда Яна е една от най-богатите на злато у нас. До ден днешен в нея се промива злато. Причината да попаднат толкова много артефакти в коритото на реката, е че античните и средновековни селища са били разположени непосредствено до речния бряг и топлите минерални извори, около които всъщност е протичал животът в различни епохи. Ерозията от обилните валежи периодично е отмивала културните пластове и така много предмети са попаднали в речното корито.

Снимките са предоставени от доц. д-р. Валери Григоров