Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Може би това е натрапчивият въпрос, който си задаваме след края на последния разказ „Алефът“ (превод Анна Златкова, Роза Хубеш) от сборника със същото заглавие на Хорхе Луис Борхес. И май си отговаряме с „не“... Да бъдеш безсмъртен е безсмислено; всички създания, освен човека, са безсмъртни, тъй като не знаят нищо за смъртта; божественото, ужасното, непонятното е да знаеш, че си безсмъртен, пише Борхес. В тези разкази писателят, както винаги, преплита въображаемо и реално, разхожда се из лабиринта на познанието, пише за смърт и безсмъртие, за любов, за смисъла на живота. Приказен, тайнствен, ироничен, измисляч-жонгльор. Борхесовите разкази-притчи, разкази-есета, или някакъв особен, Борхесов жанр, някакъв свръхтекст, предизвикват първо любопитство, после удоволствие, може и неразбиране, объркване, дори скука, но никога безразличие. Когато приключим с четенето обаче, внезапно разбираме, че възможностите за тълкуване са безкрайни. Осмисляме, вдъхновяваме се, проблясва малката точка светлина в тъмното, онзи Алеф, мястото в пространството, съдържащо едновременно всичко. А след това?
Ясно
Разкъсана облачност
