Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За какво служи поезията

„Животът без музика“ – третата книга на Людмила Миндова затвърждава успеха й, единодушно потвърдиха на премиерата Георги Господинов и Стефан Иванов, които я представиха. Както в предишната „Тамбос“, така и в тази откриваме освен личните преживявания, отразен и света, в който живеем. Писането й съдържа висок енергиен заряд и осмисля тънката граница между видимото и невидимото по свой, особено деликатен начин, пестеливо на думи и метафори. И точно тук идва новото и особеното в тази книга. В „Животът без музика“ Людмила Миндова засилва социалното, обществено-чувствителното звучене, акцентира върху него, като при това успява да удържи присъщата й мекота, като остава твърда без да прескача границата на грубостта, така присъща на настоящето, на живеенето ни. Въпреки „невъзможността“ на това съчетание, стихосбирката на Людмила Миндова успява да го осъществи. Поезията цъфти напук на всичко. Тя запазва човешкото в нас, запазва мекотата, възможността да видим красотата на света, но без да притъпява гнева и рефлексията ни към суровия арогантен свят, в който живеем. Поезията, казва ни авторката, може да не се продава и купува, но ни кара да излезем от кожата си, за да заговорим/заживеем човешки...


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!