От излизането на предишната стихосбирка на Георги Господинов са изминали 10 години и мнозина може би решиха, че след успехите на прозата му у нас и в чужбина, авторът на „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ вече е напуснал полето на поезията. С новата си книга „Там, където не сме“ Георги Господинов „се завръща“ в това поле повече от убедително. В нея той „пренася“ от „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, „Писма до Гаустин“, от „Балади и разпади“ – неговите досегашни стихосбирки, всичко характерно за поезията си, с което го разпознаваме.
С какво обаче „Там, където не сме“ допълва и нанася нови щрихи върху ритъма, езика или темите, които занимават поета? Със зрелостта е дошла и меланхолията, патосът е отстъпил на тъгата, следобедната светлина е заляла пренаселения с отсъствия свят. В новата стихосбирка на Господинов животът се е „скъсил“. Трите части на книгата настояват на това отсъствие, сред което „езиците на рая“ гъргорят, малките „сутрешни престъпления“ са въздушни фотографии на живота около нас, а различните точки на света - „места, на които ме няма“.
Ако приемем, че предишните стихосбирки на Георги Господинов са „пристигането“, то тази е „напускането“, „чезненето“, път към онова „другаде“, което се разпада на „друг ад е“. Остава читателят да си отговори дали „Там, където не сме“ му върши работа по собствения му път за Там. Перфектно оформление на книгата от Яна Левиева!
Ясно
Разкъсана облачност
