Наследството на траките – въплътено в знакови паметници

Скътан между две планини – Средна гора и Стара планина, се намира Казанлъшкият край. Разположен между тях, той се радва на мек климат и плодородие. Неслучайно е обитаван от праисторията до наши дни без прекъсване. Над 1500 тук са регистрираните недвижими паметници на културата, които включват могили, некрополи, крепости.

Интересно е времето, когато Казанлъшкият район е бил обитаван от тракийското племе одриси – разказва Красимира Стефанова, главен уредник в историческия музей „Искра” в Казанлък. – То е обединено в Одриското царство, като заслугите за това са на владетеля Севт ІІІ. Столицата Севтополис, за съжаление, се намира под водите на язовир „Копринка”. Царството на Севт съществува за кратко време. След това тракийски племена, населяващи територията на България, са воювали помежду си. Но само и единствено одрисите са били организирани в държавно обединение.

Градът е разкрит в периода 1948-1954 година. Тогава обаче хората са  мислели повече за електричество, вода, напояване, а паметниците на културата са били на втори план. И решението било Севтополис да бъде залят от водите на язовира… През 1984 година изпускали водите му за профилактика и тогава Красимира Стефанова имала възможност със своя колега да стъпи на Севтополис:

Трябва да ви кажа, че преживяването беше изумително, незабравимо. Водата е прекрасен консерватор, който запазва абсолютно всичко: стените, улиците, жилищата.Разкопките на Севтополис бяха школа за изграждането на българската археология.

Наследството на траките може да се види и във впечатляващи гробни могили като „Оструша”, „Шушманец”, „Голяма Арсеналка”, „Хелвеция”, „Светицата”, „Грифоните”. И разбира се, могилата „Голяма Косматка” – храмът на Севт ІІІ (330 години пр.н.е. – 300 пр.н.е.). Ще припомним, че бронзовата глава на владетеля бе акцент миналата година в мащабната изложба в Лувъра „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”. Безспорна перла в короната на тракийската култура е и Казанлъшката тракийска гробница, открита през 1944 година и вписана през 1979 г. в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

Мотивите, които дадоха основание тя да бъде включена в листата на ЮНЕСКО, са нейните стенописи без аналог в световната живопис от периода ІV-ІІІ век преди Христа. Действително, изумителни са. Освен художници, траките са били изключително умели майстори-ювелири. Техни произведения, достигнали до нас, също са образци без аналог в световното ювелирно изкуство от този период.

За да бъде запазена оригиналната гробница, която е в чудесно състояние, както отбелязва Красимира Стефанова, през 1974 година е построено нейно копие, което посреща хиляди туристи. Направено е в мащаб едно към едно, а стенописите са рисувани от колектив с ръководител проф.Любен Прашков. За оригиналната гробница се полагат много грижи. Спомням си като дете през 1966-а година съм влизала в тази гробница, защото майка ми, светла й памет, правеше изследвания на стенописите дали няма микроорганизми. Тя беше микробиолог. Това беше първото ми влизане всъщност в Казанлъшката гробница. Тогава не знаех, че ще се посветя на задължението да опазим паметниците за поколенията, да ги популяризираме и да ги съхраним.”

Снимки: bulgariatravel.org