Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Мечтата за двор с брезички ...

| обновено на 28.05.17 в 22:34

Да сбъднеш мечтата си – къща с две брези отпред, това успяла да постигне Нели Вълчева. Е, мечтата за къща не била нейна, а на съпруга й, но с времето  се убедила, че животът сред природата е това, което харесва. От десетина години семейството има къща с двор в едно от съседните на Варна села, където вече са посадили 15-тина дървета. Те все още не са големи, но успяват да провокират в младата жена поет- тя описва японския клен като японска принцеса, елхичката е накичена мома, а за танца и багрите на листата може да говори с часове. Нели Вълчева е собственик на галерия за изкуство във Варна, но има интересно хоби- да разглежда градинските центрове.


Какво има в градината на Нели Вълчева?

Преди 2 години подарихме на съпруга ми японски клен. В различни варианти листата му са като разперени ръчички, които са устремени към слънцето, то има различни цветове- светло до бледо жълто, през зелено до тъмно червено. Различните представители имат различна форма на листата и различна окраска, но всяка е изключително красиво. Разлиства се в началото на пролетта. Прилича на японска принцеса- изключително изящно храстче.

Как решихте именно това дърво да купите?

На мен ми е хоби, така както някои жени ходят по бутици, аз със същата страст ходя по градински центрове. Решихме с двете ни дъщери да го подарим на моя съпруг, който има рожден ден през май...

Посадихме го на централно място в градината, за да може като излезем на двора, да ни е винаги пред погледа.Особено е красиво когато слънцето залязва и през листата преминават слънчевите лъчи, а ако има лек ветрец, става като танц... Много е красиво, аз покрай дърветата ще стана поет...

Какво още има в градината на Нели Вълчева?

Имам две любими брезички. Мечтата ми беше да имам такива. Те растат много бавно, но са изключително красиви и елегантни. Те са тип „плачещи”, с много нежни листенца и при всеки порив на вятъра са като страхотна феерия.

Имам и една малка елхичка, която беше една педя, подари ни я сестрата на моя мъж.  Това беше преди 5 години, в момента е вече метър и когато я погалиш, игличките миришат като истинска борова гора. Тази година реши, че ще расте по-бързо ,отколкото й позволяват силите. Изглежда като накипрена мома...

СнимкаСнимкаС моя мъж при едно ходене в Турция си донесохме шишарка от кипарис. Осем години по-късно имаме 8 или 9 дървета, те са посадени на различни места в градината, на различна светлина, растат с различно темпо – някои са метър и половина, други –повече от 4 метра. Единият е тънък и висок, другият е като тинейджърска глава рошав...

От една шишарка – толкова различни?

Да, и дърветата са като хората – много са различни.

Под кое дърво обичате най-много да почивате?

Когато отидохме в тази къща, в двора имаше само една стара слива. Всички дървета сами сме си посадили, може би вече са  15-тина. Но те още не са големи и нямат голяма сянка. Обичаме да стоим под чинара, отгледахме се и орехче- намерихме го, че се е посял сам, а сега е висок повече от 5 метра. Миналата година даде една малка торбичка, сега се надявам  да има поне едно чувалче....

Градината за Нели Вълчева?

За мен е място за пълен релакс, колкото и да е клиширано. Когато се прибера, тъй като къщата е далеч от главния път, се чуват птиците. Сега пеят славеите. До нас има дере със стари дървета, в които явно има колония от славеи. Започва такова надпяване нощем, по цяла нощ до 5 сутринта пеят славеите.  А има и такива залези, никога не се повтарят...Може човек само да полудее от тази гледка, толкова е красиво...

И всичко това е само на 20 – 25 километра от Варна?

А всъщност са 15. Голямото предимство е, че няма светофари и аз стигам за 15 минути от работа до вкъщи. Е, когато няма ремонт на Аспаруховия мост.... Изключителен оазис на тишина и спокойствие. Това е много зареждащо. Откакто живеем там, не съм боледувала. Да не говорим да това, че може да се разходиш бос на тревата когато поискаш, да си легнеш на нея, а да не говорим за невероятния парфюм на окосена трева....

Тези сетива ги имахте и  преди да купите къщата, или сега се отвориха- тази любов към природата?

То си дреме във всеки. Всеки е свързан с природата и със земята. Не всеки може да го усети, но когато попаднеш сред природата. Не съм била голям привърженик на къща с двор, защото то си иска голяма поддръжка, но моят мъж успя да ме убеди, защото това  беше негова мечта. Смятам, че  с живота в къща с двор, определено ми се отвориха сетивата.


СнимкаА Вие как пускате сега корени?

Чрез това място, където живеем. Ние го облагородяваме не само с труда, но и с любовта си. Засяхме 2 череши, 2 смокини, райска ябълка,...над 15 дървета, които отглеждаме. Опитваме се да събираме често приятелите си на двора. Това са семейни събирания, които станаха като традиция. Седим до среднощ, пеем и се гледаме в очите.

Обичаме да се създаваме радост с нашите хобита. Повечето ни приятели имат такива, свързани с изкуството.

При нас събиранията са свързани с общуванията. Търсим връзка с важните неща в живота. Може би не го правим съзнателно. Аз поне не съм го правила целенасочено, малко на сляпо ми се случи, но си е въпрос на късмет – да си намериш половинката, която да те тласка към хубави неща. Моят съпруг искаше този близък контакт с природата. Това, което ние правим, като че ли е по-добро за нашето здраве и щастие. Определено мисля, че съм щастлив човек


Как красотата на дърветата може да промени човек така, че с любов да говори за ... танца на листата, как срещата с природата променя един  градски човек в ценител на нейната красота и кога окосената трева се превръща в невероятен парфюм? - отговор в интервюто на Габриела Гаврилова с Нели Вълчева


ВИЖТЕ ОЩЕ

Мая Танева: Ултрамаратоните са прекрасен начин да поддържаш форма и да се срещаш с природата

Ултрамаратоните стават все по-популярни. Както каза наскоро за Радио Варна съорганизаторът на „Персенк Ултра” Иван Димитров, при първата обиколка на Витоша е имало четиресет бегачи. На последното – десет пъти повече. А и днес, във времена на социална дистанция, пробягването на 100-150 километра по пресечен терен със сигурност дистанцира. Мая..

публикувано на 26.01.21 в 10:48

Даниел от Чили, който говорейки за България вече отдавна казва "ние"

Емигрантите у нас са все още остават подценен пазар. Според статистиката преди пандемията, у нас преди около 12 месеца живееха постоянно между 150 и 160 хил. емигранти от повече от 80 държави. Koлко от тях обаче са останали в България в последната година? Няма отговор на въпроса, но пък има и чужденци - предимно от страните от..

публикувано на 25.01.21 в 13:02

Бъдещи лекари, доброволци в ковид отделението в Девня: Трудните времена изискват по-рисковани действия

Трудните времена изискват по-рисковани действия, казва студентът по медицина 4 курс Стилиян Христов , който заедно със своите състуденти и приятели Георги Райков и Момчил Вилиянов , влязоха в ковид отделението в болницата в Девня , като доброволци.  Тримата учат за лекари в Медицинския университет във Варна , споделят, че са нямали и капка..

обновено на 22.01.21 в 13:58

Варненка издава тайните на вкусния домашен шоколад

Йоана Иванова има изкусително хоби  - приготвя домашен шоколад за близки и приятели за различни поводи. Сладките изкушения имат най-различни форми, а в състава им сладкарката по душа добавя разнообразни вкусове. С нея разговаря Олга Добрева дни преди коледните празници.  Съвсем любителски започнах с направата на шоколад, разказва Йоана. Лека..

публикувано на 21.01.21 в 09:31

Излезе лимитирано издание на „Записките“ по първообраза от 1884, 1887 и 1892 година

Тритомникът се издава по случай 170-годишнината от рождението на Захарий Стоянов. Научната редакция и бележките са на литературоведа проф.  Иван Русков , ръководител на Катедра „История на литературата и сравнително литературознание“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Книгата излиза от варненското издателство LiterNet,..

публикувано на 20.01.21 в 10:10

Монети или как да станем финансово грамотни чрез игра

Monety - така се нарича най-новата опция за обучаване в основно финансови понятия в България. Настолна игра, която цели да ограмоти финансово децата, но и родителите у нас. Зад стартъпа , който само преди броени дни извади, че дори почти успя и да реализира първия тираж, стоят няколко души с различен опит и умения, но всички те обединени от идеята, че..

обновено на 18.01.21 в 14:27

Режисьорът Пламен Марков: Театърът предизвиква асоциации извън преките си намерения

„Отело“ от Шекспир е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския театър. Един многопластов прочит на вечния сюжет за любовта, ревността и предателството, който изтъкнатият режисьор Пламен Марков превръща във вълнуващо и неочаквано представление. Това е едва третата постановка в историята на театъра. Тя идва почти век след първата на Стоян..

публикувано на 17.01.21 в 13:29