Атанас Иванов е прекарал по-голямата част от живота си в морската шир. От 1967 година започва да плава уж за година-две, а годините като вълни се нижат, та чак до пенсия. И сега, когато е пенсионер, не го свърта вкъщи. Все морето го тегли. На брега пуска котва, иска да посреща изгреви и да изпраща залези, да е в магията на морското очарование. За да е в близост до синята омая става охрана в заведение на крайбрежната алея във Варна. Към края на това интервю солени морски сълзи бликнаха в благия му поглед. Нормално е да има чувства, когато човек е вложил толкова любов в работата си. Силните мъже са канари с добри сърца. Интервюто с Атанас Иванов направи Ваня Славова:
-Разкажете ми за най-интересните си преживявания в морето...
-Аз, ако взема да разказвам случки, те са много.
-Все пак, някоя по-интересна!
-Бяхме със старите кораби още, "Аргос" се казваше нашият, по река Ганг нагоре, в Калкута бяхме. И там идваха различни хора., търговци...И един възрастен човек идваше, казваше се Чампала, д-р Чампала. Аз, като идваше, му давах ябълка. Човекът се радваше много. И веднъж каза: "Тоз кораб ще потъне". "Аргос" бе корабът, тогава направих 19-месечен рейс, младо момче бях. Връщаме се в България, сменя се целия екипаж. Качва се новият екипаж, корабът тръгва на рейс, вече под новото име "Гоце Делчев". И потъна корабът.
-Как е познал този човек, че корабът ще потъне?
-Не знам как е познал, но тоз кораб потъна. В Палермо, на остров Сицилия.
-Загинаха ли моряци?
-Не, не. В пристанището стана инцидентът. Дава и взема морето, взема от здравето на моряка.
-Личният живот страда ли поради моряшката професия, семейството?
-Страда, че се лишават с месеци, мен ме няма. Най-дългият ми рейс е 19 месеца. Дъщеря ми израсна без баща кажи-речи и сега е в чужбина, там живее, там работи, много е добре. Аз съм тук, пазач в момента, на това заведение.
-Днешните моряци нямат толкова дълги рейсове. Повечето ходят на 4-5 месечни контракти. Каква е разликата с предишните моряци?
-Аз почнах да пътувам 1967 година. Катерът в музея, който е, торпедният, на него служих три години и един месец. Сега моряците не са така сплотени както старите. Сплотени колективи бяхме, а сега няма такова нещо. Голяма е разликата между старите моряци и сегашните.
-Кой град е най-гостоприемен за чужденци, от местата, на които сте били?
-Където има музеи съм се чувствал добре. Бяхме в Балтимор, там отидохме на екскурзия, американец ни води да разгледаме. В Белия дом съм влизал. Гостоприемни са в Япония.
-Вие връщахте ли се различен след всеки рейс?
-Да. Тръгваме от Япония. Предупреждават ни да не тръгваме, че ще ни сполети тайфуна Билда. Ние тръгнахме, едва се спасихме и чак до Кейптаун, нос Добра Надежда, тогава каналът беше затворен още, и си казах: "само да се прибера в България, хвърлям багажа и повече на кораб няма да стъпя." Да, ама от Кейптаун до Гибралтар, после навлязохме в Средиземно море, дето казват моряците: толкова е тихо, че мравките вода пият, огледало. И пак продължих да пътувам. И всеки рейс ми е различен-с хубави и с лоши неща. Различни държави, градове, на островите съм ходил-Сицилия, Кипър и Малта. Реки много съм посещавал. Най-много ми харесва реката Мисисипи.
-Какво представлява?
-Плавателна, голяма и права е. Докато Парана, като ходих за Росарио, Аржентина, тя много лакътуши и е много красива. По Ганг съм плавал, по Лаврентий за Квебек, Канада.
-Все ми е чудно каква е тази моряшка любов към морето, която загърбва всичко останало на сушата?
-И аз не мога да дам отговор. Просто и аз, уж тръгнах за една-две години, пък се пенсионирах.
-И сега, макар и пенсионер, сте отново близо до морето.
-Влече ме ( просълзяане ), предлагаха ми да плавам, но съм с операции, не мога вече.
-Поне сте видели свят, има какво да разказвате и да си спомняте.
-Касети нямам, но имам снимки.
-Важно е това, което остава в сърцето за вас лично.
-Да, разказвам вкъщи и на приятели.
Интервюто може да чуете в звуковия файл:
Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз, а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна. "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..
За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..
Интервю с Ed Wynne (OZRIC TENTACLES) OZRIC TENTACLES е английска инструментална рок група. В музиката им се преплитат елементи от разнообразни жанрове, включително психеделичен рок, прогресив рок, джаз, фюжън, електронна музика, дъб музика, уърлд, ембиънт. Създадени в Съмърсет през 1983 година, групата е издала над 30 албума, продадени в над..
„Морска роботика“ и „Енергийно ефективен електрически транспорт“ са двете нови лаборатории на Технически университет-Варна. Те са факт, заради участието му в проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. По проекта университета се сдобива с хибриден плавателен съд (с два електрически двигателя и един вътрешно горене), с..
Човекът на мотор, поетът Красимир Симеонов с нова книга. Тя се казва "Няма тайни". Поетичен сборник събрал в себе си "целия" изпитан живот. Поезията е неговата по-романтична част. В страни от всичко, добавя Красимир Симеонов. За него поезията е върховно изкуство. Достъпът до нея е труден и ограничен, но той умее да пресъздава мислите си в стихове. "Провя..
Коалиция „За да остане природа в България“ протестира срещу промените в Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територия. Протестът се състоя в неделя в центъра на Варна. Промените бяха внесени от депутатите на ГЕРБ и ДПС между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на..
Интервю с Øystein G. Brun (BORKNAGAR) „Fall“ e 12 студиен албум на норвежците BORKNAGAR. И отново природата е в основата на композициите. Така е било преди, така е и днес. Дискът излезе в края на февруари и със сигурност е поредният добър повод за поредното гостуване на Øystein G. Brun в „От другата страна“. Интервюто с Øystein G. Brun..