Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Музикантът Йордан Данев: Винаги има поне още едно решение, което е по-добро

| обновено на 15.11.17 в 16:44

Йордан Данев е от музикантите, които работят тихо, без излишен шум около себе си, но системно и целенасочено, и с интересни идеи. Не е фен на станалото задължително, като че ли, "фейсбук говорене" и това донякъде го "скрива" сред изобилието от музикална продукция. И въпреки че е акордеонист с дългогодишен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и автор на музика. И в двете има немалък опит вече - писал е за много танцови постановки, негови композиции се свирят от различни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят участието му в някога съществуващото трио "Нестинари" (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков  гайда), преди година участва в проекта "Музика в портрети" на Оркестъра за народна музика на БНР, има един записан албум  с група "Лот Лориен" и десетки аранжименти за певци и инструменталисти в областта на българския фолклор. 
В предаването "Срещи в 7/8" направихме премиера на неговата композиция "Мечтание", което бе повод и да разкажем за една малка част от музикалния му път до този момент. 
Цялото интервю и музиката чуйте в звуковия файл. 

Йордан Данев(...)

Кое е твоето истинско "Аз" - акордеонът или композирането? 

По-скоро творческата работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, докато акордеонът си остана по-периферно занимание, но... все пак си ми е инструментът. Творческата работа е много интересен процес, постоянно ограмотяване в нови неща... 

Тази несигурност, която я има във всеки автор, поне така си мисля, как се преодолява? "Това ли е точно, което искам?", "Абе, хубаво звучи, ама ми се иска някой друг да го чуе..." Има го този момент, нали? 

Да, определено. Не толкова като композиция, колкото като реализация на композицията - като звук, като баланс, като мащабност, дали е постигнато това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, докато диша ще го прави, и винаги ще е в търсене, и в съмнение, важното е човек да трупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност 
 първо да ги реализира, и да ги представя. Реализацията не е малък проблем. 

Ти казваш "игра" на композирането ли?

Да. 

Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са "верните ноти". 

О, да, определено. Не е сериозно, ако не си сигурен в това, което пишеш. Човек трябва да знае какво прави. Естествено понякога му се получава по-добре, понякога не чак толкова добре. Винаги има поне още едно решение, което е по-добро. 

А когато е минало време?

Тогава малко моментът е сложен с възприятията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предишни моменти, минат ли 2-3 години, изглеждат ми малко лековати. Но мисля, че е нормален процесът. Това е добре, че ми изглеждат по този начин, защото иначе си спрял. 

"Мечтание" - ние загатнахме в началото на разговора за тази пиеса, която ти представи с Оркестъра за народна музика на БНР миналата година. Но сега я реализира като самостоятелен проект. 

Тази пиеса се появи на бял свят вследствие на поканата от страна на БНР да участвам в проекта "Музика в портрети". И това което бях направил за оркестъра, го реализирах студийно. Мога да спомена хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).



Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която сега ще чуем?

 Чисто технически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата. 

А онова "мечтание" преди година и това "мечтание" сега, едно и също ли са?

(смее се) Мисля, че да. За една година не се е променило много в главата ми. Но аз така или иначе като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо конкретно. Просто мечтанието като...

Композиция...?!

Ами, да. То е много индивидуално, всеки човек си има мечти - някои са по-реални, други са нереални. 

Само за реалните ли пишеш музика? 

Не, хубаво е човек да излиза малко от реалността. Мисля, че няма нищо лошо от време на време да си помечтае. А няма и нищо лошо някои от мечтите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва извън реалността. Да ни вкарва в някакъв друг свят.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Евгени Станимиров: Редица сектори в икономиката се съвземат по бързо от очакваното. Не може да се каже същото за туризма

В средата на миналата година, ректора на ИУ Варна проф. д-р  Евгени Станимиров, заяви за предаването "Позиция", че младите хора в България трябва да развият предприемаческа култура. Че процентът на хората у нас, които са самонаети, които стартират такъв бизнес е много малък и е от порядъка само на 13%, при жените 7 на сто, а при..

публикувано на 28.02.21 в 17:45

Арх. Калина Калчева за проекта "Марс 25" и за любовта си към космоса

Калина Калчева е архитект и дизайнер от Варна. Нейният проект Марс 25   достигна полуфинал в конкурса Mars City State на NASA, конкурирайки се с над 5000 проекта на архитекти и учени от целия свят. Целта на конкурса е да селектира най-добрите архитектурни решения за изграждане на град на Марс. Арх. Калина Калчева е възпитаник на..

публикувано на 28.02.21 в 10:00

"Дупката" в центъра на Варна и икономическата зона край морската столица- без ясни и категорични срокове на стартиране и завършване

За индустриалната икономическа зона край Варна се говори от няколко години. Обещанията са, че тя ще се случи скоро. И от администрацията на общината и от Общински съвет Варна неведнъж са заявявали, че проектът е въпрос на време да стартира. Така например, през 2019-та година, кмета на Варна Иван Портних обяви, че изграждането ще започне през 2020-та..

публикувано на 27.02.21 в 15:49

Баба Марта посреща гости във Варненския куклен театър

"На гости на Баба Марта" се нарича спектакълът на актьорите от Варненския куклен театър, който децата предстои да видят в събота и неделя. Първата среща с Баба Марта започва в 11 часа.  А историята накратко изглежда така: Първите пролетни цветя събуждат Баба Марта, за да й съобщят новината, че Февруари си е отишъл и цялата гора се подготвя..

публикувано на 26.02.21 в 12:30

Радан Мирянов: Футболното съдийство в България калява психиката

Футболът ни е отражение на държавата, може и да не е на равнището на италианското калчо, английската премиершип или на испанското, или на германското първенство, но като интрига може да им съперничи. Особено в т.нар. важни дербита. В това е убеден Радан Мирянов - бивш футболен съдия с повече от 1000 мача зад гърба си и настоящ главен..

обновено на 26.02.21 в 10:57

Акробатът Красимир Васов умело балансира по пътя към световните циркови сцени

Цирковото изкуство в България има светло бъдеще в лицето на 21-годишния варненец Красимир Васов. Той е професионален еквилибрист и поставя номера, които спират дъха на публиката. Как Ви звучи балансиране върху меч? Младият варненец тренира с бившия цирков артист Стефан Стоянов за да усъвършенства техниката си.  Още от 8-годишен Красимир..

публикувано на 24.02.21 в 08:45

Захари Карабашлиев: Свободни сме, ала не сме го знаели

На 8 февруари излезе новият роман на Захари Карабашлиев - „Опашката“, който е социално-политическа сатира, провокирана от протестите като форма на желанието за промяна.  Това е увлекателна и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, в която събитията ескалират в неразрешим конфликт и жестока (но сякаш..

обновено на 23.02.21 в 15:46