Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Музикантът Йордан Данев: Винаги има поне още едно решение, което е по-добро

| обновено на 15.11.17 в 16:44

Йордан Данев е от музикантите, които работят тихо, без излишен шум около себе си, но системно и целенасочено, и с интересни идеи. Не е фен на станалото задължително, като че ли, "фейсбук говорене" и това донякъде го "скрива" сред изобилието от музикална продукция. И въпреки че е акордеонист с дългогодишен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и автор на музика. И в двете има немалък опит вече - писал е за много танцови постановки, негови композиции се свирят от различни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят участието му в някога съществуващото трио "Нестинари" (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков  гайда), преди година участва в проекта "Музика в портрети" на Оркестъра за народна музика на БНР, има един записан албум  с група "Лот Лориен" и десетки аранжименти за певци и инструменталисти в областта на българския фолклор. 
В предаването "Срещи в 7/8" направихме премиера на неговата композиция "Мечтание", което бе повод и да разкажем за една малка част от музикалния му път до този момент. 
Цялото интервю и музиката чуйте в звуковия файл. 

Йордан Данев(...)

Кое е твоето истинско "Аз" - акордеонът или композирането? 

По-скоро творческата работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, докато акордеонът си остана по-периферно занимание, но... все пак си ми е инструментът. Творческата работа е много интересен процес, постоянно ограмотяване в нови неща... 

Тази несигурност, която я има във всеки автор, поне така си мисля, как се преодолява? "Това ли е точно, което искам?", "Абе, хубаво звучи, ама ми се иска някой друг да го чуе..." Има го този момент, нали? 

Да, определено. Не толкова като композиция, колкото като реализация на композицията - като звук, като баланс, като мащабност, дали е постигнато това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, докато диша ще го прави, и винаги ще е в търсене, и в съмнение, важното е човек да трупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност 
 първо да ги реализира, и да ги представя. Реализацията не е малък проблем. 

Ти казваш "игра" на композирането ли?

Да. 

Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са "верните ноти". 

О, да, определено. Не е сериозно, ако не си сигурен в това, което пишеш. Човек трябва да знае какво прави. Естествено понякога му се получава по-добре, понякога не чак толкова добре. Винаги има поне още едно решение, което е по-добро. 

А когато е минало време?

Тогава малко моментът е сложен с възприятията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предишни моменти, минат ли 2-3 години, изглеждат ми малко лековати. Но мисля, че е нормален процесът. Това е добре, че ми изглеждат по този начин, защото иначе си спрял. 

"Мечтание" - ние загатнахме в началото на разговора за тази пиеса, която ти представи с Оркестъра за народна музика на БНР миналата година. Но сега я реализира като самостоятелен проект. 

Тази пиеса се появи на бял свят вследствие на поканата от страна на БНР да участвам в проекта "Музика в портрети". И това което бях направил за оркестъра, го реализирах студийно. Мога да спомена хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).



Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която сега ще чуем?

 Чисто технически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата. 

А онова "мечтание" преди година и това "мечтание" сега, едно и също ли са?

(смее се) Мисля, че да. За една година не се е променило много в главата ми. Но аз така или иначе като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо конкретно. Просто мечтанието като...

Композиция...?!

Ами, да. То е много индивидуално, всеки човек си има мечти - някои са по-реални, други са нереални. 

Само за реалните ли пишеш музика? 

Не, хубаво е човек да излиза малко от реалността. Мисля, че няма нищо лошо от време на време да си помечтае. А няма и нищо лошо някои от мечтите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва извън реалността. Да ни вкарва в някакъв друг свят.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Владимир Иванов: Човекът е едно "защо"

Голямо име в българската графика, изключителен ерудит, знакова фигура в интелектуалния елит на Варна, проф. Владимир Иванов представя свои работи от 80-те години на ХХ век до днес. Откриването бе на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна. Изложбата е по повод наближаващата 75-годишнина на художника и е само от произведения..

публикувано на 13.05.21 в 14:12

Асоциално за социалното – плакати на Люба Томова в магазин за месо

Изложба плакати подредиха в месарница във Варна. 12 плаката на вечни произведения представи художникът Люба Томова в магазин за месо. Постери на Шекспирови пиеси, както и на романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“ са подредени в експозицията. За вечните въпроси, които с времето стават все по-нерешими. За изолацията и новите..

обновено на 12.05.21 в 14:45

Харалан Александров: Това е последната ваканция, която можем да си дадем

Имаме няколко месеца, за да си свършим работата и да излъчим управление, което е функционално. Това ще е последната ваканция, която можем да си дадем за още 2 месеца, след което ще се променят настроенията и ще има натиск върху партиите. Така очерта политическата ситуация в България социалният антрополог Харалан Александров в разговор с Даниела..

публикувано на 11.05.21 в 11:07

Аnimoto или идва ли времето на коботите

Около три години отнема разработката и започването на производството на първия колоборативен робот - Аnimoto. Ако вече си задавате въпроса какво представляват този тип роботи, обяснението с две думи е, че това спомогателен робот - роботизирана ръка, която може да пренася до тегло до 5 кг на метър разстояние. Иначе казано, колаборативен робот,..

публикувано на 10.05.21 в 10:45

Николай Христов-Кайо: Мечтата ми е да пробягам маратоните на всички европейски столици

Николай Христов , известен просто като Кайо , свири на бас китара в няколко варненски групи, сред които Pizzza и Funkaround. Освен това той е лекар, мениджър, а едно от увлеченията му е рисуването. Малцина обаче знаят, че негова голяма страст е бягането. През 2012 г. започва да тича редовно, като постепенно увеличава дистанцията, за да..

публикувано на 08.05.21 в 20:16

Сватбените агенти са на нисък старт за времето, когато сватбите ще започнат с пълна сила

Сватбите напоследък са в камерен състав, предимно с най-близките. Изминалата година се отрази тежко на всички, които са заети в бранша: сватбени агенти, флористи, фотографи, видеооператори, диджеи. Младоженци неколкократно променяха датата на тържеството, отлагайки събитието. По темата репортерът ни Ваня Славова разговаря със сватбения агент с..

публикувано на 08.05.21 в 11:17

Иван и Александър - свежият полъх от ефира на Радио Варна

Александър Йорданов и Иван Барбов са две от новите имена в ефира на Радио Варна. В Международния ден на радиото и телевизията избираме среща точно с тях.  Доскоро двамата бяха част от новините и сутрешния блок в телевизия "Черно море", която на 6 май 2020г. приключи своята дейност. Останали без работа на прага на пандемията, двамата приятели не..

публикувано на 07.05.21 в 08:35