Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Гъдуларят Димитър Гугов: Да вдигаме най-много шум с възможно най-много струни!

| обновено на 28.11.17 в 14:21 БНР Новини
Димитър Гугов
Снимка: Личен архив







"На мен ми се свири рок с Вас!" - така започва историята на една етно-рок група, в която свирят българин, монголец и французин. "Варварските цигулки" (Violons Barbares) е една от най-успешните етно формации в Европа - рожба на гъдуларя Димитър Гугов.
Буйни къдрави коси, малко развален вече български, широка усмивка и широки хоризонти на музикалното съществуване, а в ръцете му гъдулка, която е третирана като световен инструмент! Това е безспорно един от най-креативните музиканти на нашето съвремие, за когото се знае твърде малко, дори и в музикалните среди. Всъщност той е познат за тези, които обичат да търсят!
Силистренецът заминава за Франция преди 18 години. Тръгва от България с гъдулката, е, и с едно гадже. Също така с няколко дипломи в джоба, без да знае френски и без никаква идея какво ще прави. Площадът пред катедралата в Страсбург се оказва първата му сцена там. Като уличен музикант среща "своите хора", с които днес шества по световните етно сцени.
Една вдъхновяваща житейска история и десетки музикални импресии разказваме с Димитър Гугов, който специално за слушателите на Радио Варна отдели от ценното си време на българска земя, за да гостува в предаването "Срещи в 7/8".

Целите предавания може да чуете в прикачените файлове.

Димитър ГуговЗаминаването... Това е толкова странно, че ти днес успяваш да се прехранваш в чужда страна с тази гъдулка. Ти правиш това, което обичаш! 

Това беше доста случайно, не знам, има хора, които казват, че няма случайни неща. Тръгнах също така, защото моята приятелка от този период отиде да учи във Франция, а това беше сериозна причина да замина и аз. (смее се) Но не знаех точно какво ще правя. Тръгнах си с гъдулката, първо опитах да приравня някои години от моето следване, защото вече бях завършил Пловдивската музикална академия (бел. ред. АМТИИ), свирих една година в НФА "Филип Кутев" и след това тръгнах. Така че имах си вече някои дипломи в джоба. Но преди това трябваше да науча френски, за да продължа със следването, което и направих. След като беше трудно да се изкарват пари, аз не говорих езика на страната, в която съм, първото нещо, което направих, беше да свиря по страсбургските улици, пред катедралата. Освен че можех да изкарвам малко пари, това ми помогна също така да срещна музиканти от Страсбург. Тоест, не че аз ги срещнах, а те мен, защото те ме чуваха, аз не познавах никого. И от една такава среща се роди първата ми група "Boya".

Това навярно ти е подействало много освобождаващо на духа...


Освобождаващо не знам... Все пак аз нямах много голям избор, трябваше да свиря, за да мога да си плащам наема.



Твоите колеги са те намерили там и така създавате "Boya"?!


Така започна. Пианистката Наталие Таварние мина веднъж в центъра на Страсбург на разходка и чу гъдулката, и тогава ме заговори. Три месеца по-късно се видяхме на една сватба в Германия на един немски музикант, там пак поговорихме и ми каза, че би искала да и запиша няколко мелодии, които тя да поработи на пианото. Така и стана. Отидох в тях, изсвирих и три мелодии, които записа и един месец по-късно ми ги изсвири. Това ми хареса и така започна "Boya".

Какво се случва в момента с "Boya"?

Напуснах триото миналата година, за съжаление. Реших да се занимавам с други музики. "Boya" съществуваше малко повече от 10 години. В момента другата група - "Violons Barbares" ("Варварските цигулки") - ми отнема доста повече време. Също така реших да започна проект с един френски контрабасист - Вансон Пусти, гъдулка и контрабас.

Варварските цигулкиЗа това ще разкажеш по-късно. С "Варварските цигулки" имахте много силна година. Концерти къде ли не...

Една много голяма част от концертите бяха във Франция, не точно в региона на Страсбург, защото, както се казва на френски "Nul n'est prophète en son pays" ("Никой не е пророк в собствената си страна"). Така че ние много често пътуваме из цяла Франция, която е доста голяма. Свирим в Швейцария и Германия, и от време на време пътуваме доста надалеч, миналата година бяхме в Малайзия, в Бразилия, в Португалия. Следващата година през януари ще отидем до Индия, а през март сме в Австралия и Нова Зеландия.

Как се случва връзката с вашата музика?


Когато излизаме извън Франция, най-често става въпрос за големи фестивали, които имат бюджет, за да могат да платят на една група да дойде от другата част на земното кълбо до тях. Свирим на фестивали с тема "world music", не знам как се казва на български...

И в България е прието да се казва "уърлд музика".

От време на време във Франция и Германия свирим на джаз фестивали, а понякога и на рок фестивали.

Струва ми се, че все повече се налага "етно джаз" в чисто джазовите фестивали.

Да речем, че последните 10 години джаз музиката е в труден период, културата - също. За щастие уърлд музиката за мен е във възход.

Дандарвандчик Енгжергал, Фабиен Гийо и Димитър ГуговТи каза, че сте четирима във "Варварските цигулки", но аз знам че сте трима...

(смее се) Ние сме трима музиканти. Аз, монголският музикант Дандарвадчик Енгжергал, за по-кратко е "Епи", това му е прякор от детските години, който си го "влачи" и до сега, и който е много успешен, защото никой не успява да произнесе името много бързо. И третият музикант е Фебиен Гийо от Франция, който е перкусионист. И нашият тонрежисьор. Той винаги пътува с нас.

Оказа се доста успешна Вашата формула да сглобите музика от български фолклор, монголски фолклор, с неговото специфично обертоново пеене и монголската гъдулка "морийн хор, и рок звучене.

Всъщност ние започнахме с това, което имахме. Тоест, българска гъдулка, монголски морийн хор и перкусии. Перкусиите - за слушателите, които не са ги виждали: представете си барабани, но с традиционни инструменти. Има една дарбука в единия край, по средата, на мястото на соло барабана има бендир, има един бас дръм, бонго пред него, чинели и гонгове. Ние тръгнахме с нашия "национален багаж", както се казва, всеки с това, което е научил, когато е бил млад. И от там нататък след като Фабиен чу идеята ми, че искам да правим група, каза "На мен ми се свири рок с Вас!". (смее се). И аз казах "Е, супер! На мен също!".

Варварските цигулкиА ти рокаджия ли си?

Това беше музиката, която слушах с моите съседи, когато бях млад (смее се). Така че това винаги е била музиката, която харесвах, но която не свирих. Свирих на гъдулка нашенски и други мелодии. Имах и китара у дома, с която свирих други музики, които не бяха народни. Никога не съм вземал уроци по китара, но това беше само "между съседи" (смее се).

Предполагам, че и за монголеца е било така...

Същата работа. Първо е започнал да свири на морийн хор, на неговия си монголски инструмент, прилича на виолончело, с трапецовидна форма, но само с две струни. Като е бил млад, дори е свирил на синтезатор в рок група и са пели песни на EUROPE (започва да пее "The Final Countdown"). Все още ни я пее... (смее се)

Тоест работи тази формула. Но как се обновява?

Когато започнахме да правим първия репертоар, всеки донесе музика, която вече е свирил някъде или която имаше желание да свири. Тоест имаше малко повече фолклорни песни. И колкото повече време минаваше, толкова повече ние започнахме да си правим наша музика, защото си даваме сметка, че е по-добре адаптирана за групата. Трудно е да донесеш една фолклорна песен и да я изсвириш такава, каквато е. Ти трябва да я промениш достатъчно много, за да прозвучи спрямо нашите инструменти, и спрямо начина, по който искаме да я свирим. Ние имаме едни такива мелодични инструменти, които не са предвидени да свирят хармонично, но пък точно това се опитваме да направим - да вдигаме най-много шум с възможно най-много струни. 



Вие налагате по-агресивно свирене...

И това също. Защото много бързо ни се наложи да свирим на фестивали навън, а не в зали, където слушането не е като в една малка зала, в която хората са добре инсталирани на своите фотьойли, и са с отворени уши в абсолютна тишина. Но когато сме навън, понякога има сцени, които са малко по-далеч и се чуват по-силно от нас. И си дадохме сметка, че и много тихите песни на такива места не можем да ги свирим. Тъй като репертоарът ни беше наполовина от песни, които повече се слушат, отколкото се танцува, или се крещи на тях, решихме да създадем парчета, които да звучат силно.

Нямаше ли конфликт в теб? Знаеш, че ни учат да свирим леко, мелодията да е извисена...

Има място за всичко, когато правиш концерт час и половина. Конфликт със себе си нямам и това е най-важното нещо. Ако имах конфликт, тази група нямаше да просъществува. През 2018-а "Варварските цигулки" става на 10 години.

Според мен ти си много адаптивен във всеки аспект на живота...


Опитвам се...(смее се)

Може би от френската жена идва това?!

(смее се) Със сигурност тя ме научи на доста неща!

Цялото интервю и музиката чуйте в прикачените файлове!



ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Евгени Станимиров: Редица сектори в икономиката се съвземат по бързо от очакваното. Не може да се каже същото за туризма

В средата на миналата година, ректора на ИУ Варна проф. д-р  Евгени Станимиров, заяви за предаването "Позиция", че младите хора в България трябва да развият предприемаческа култура. Че процентът на хората у нас, които са самонаети, които стартират такъв бизнес е много малък и е от порядъка само на 13%, при жените 7 на сто, а при..

публикувано на 28.02.21 в 17:45

Арх. Калина Калчева за проекта "Марс 25" и за любовта си към космоса

Калина Калчева е архитект и дизайнер от Варна. Нейният проект Марс 25   достигна полуфинал в конкурса Mars City State на NASA, конкурирайки се с над 5000 проекта на архитекти и учени от целия свят. Целта на конкурса е да селектира най-добрите архитектурни решения за изграждане на град на Марс. Арх. Калина Калчева е възпитаник на..

публикувано на 28.02.21 в 10:00

"Дупката" в центъра на Варна и икономическата зона край морската столица- без ясни и категорични срокове на стартиране и завършване

За индустриалната икономическа зона край Варна се говори от няколко години. Обещанията са, че тя ще се случи скоро. И от администрацията на общината и от Общински съвет Варна неведнъж са заявявали, че проектът е въпрос на време да стартира. Така например, през 2019-та година, кмета на Варна Иван Портних обяви, че изграждането ще започне през 2020-та..

публикувано на 27.02.21 в 15:49

Баба Марта посреща гости във Варненския куклен театър

"На гости на Баба Марта" се нарича спектакълът на актьорите от Варненския куклен театър, който децата предстои да видят в събота и неделя. Първата среща с Баба Марта започва в 11 часа.  А историята накратко изглежда така: Първите пролетни цветя събуждат Баба Марта, за да й съобщят новината, че Февруари си е отишъл и цялата гора се подготвя..

публикувано на 26.02.21 в 12:30

Радан Мирянов: Футболното съдийство в България калява психиката

Футболът ни е отражение на държавата, може и да не е на равнището на италианското калчо, английската премиершип или на испанското, или на германското първенство, но като интрига може да им съперничи. Особено в т.нар. важни дербита. В това е убеден Радан Мирянов - бивш футболен съдия с повече от 1000 мача зад гърба си и настоящ главен..

обновено на 26.02.21 в 10:57

Акробатът Красимир Васов умело балансира по пътя към световните циркови сцени

Цирковото изкуство в България има светло бъдеще в лицето на 21-годишния варненец Красимир Васов. Той е професионален еквилибрист и поставя номера, които спират дъха на публиката. Как Ви звучи балансиране върху меч? Младият варненец тренира с бившия цирков артист Стефан Стоянов за да усъвършенства техниката си.  Още от 8-годишен Красимир..

публикувано на 24.02.21 в 08:45

Захари Карабашлиев: Свободни сме, ала не сме го знаели

На 8 февруари излезе новият роман на Захари Карабашлиев - „Опашката“, който е социално-политическа сатира, провокирана от протестите като форма на желанието за промяна.  Това е увлекателна и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, в която събитията ескалират в неразрешим конфликт и жестока (но сякаш..

обновено на 23.02.21 в 15:46