След Варна маестро Емил Табаков с поглед към Мартенските музикални дни в Русе

Маестро Табаков, как се съчетават Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович, как звучи комбинацията между тези двама класици на симфонизма от различни епохи?

Идеална е комбинацията. Винаги съм смятал, че като вид музика Бетовен и Шостакович си подхождат и много често съм обединявал техни творби в мои концерти. В музиката им могат да се намеря сходства, като начин на мислене, независимо че всеки следва свой собствен стил. Има нещо, което е много близко между тях - в начина на звучене на оркестъра, начина на подреждане на оркестъра. Бетовен и Шостакович стоят хармонично един до друг, докато например Бетовен и Щраус няма как да звучат добре заедно или да кажем Шостакович и Брамс.

Върху какво акцентирате в интерпретацията, какво е важно за вас като диригент да постигнете в един концерт?

Важно е да пресъздам максимално това, което изисква композиторът. Това е първостепенна задача не само за мен, но и за оркестъра. Ние сме изпълнители и трябва на първо място да изпълним всичко, което авторът е искал да каже. А той го казва с определени стойности и обяснения в нотното писмо и ако ние сме честни към композитора и следваме внимателно указанията му, това ще бъде достатъчно за начало. Оттам нататък ние трябва да се опитаме да вложим нещо от себе си. Но пак повтарям, на първо място е необходимо да бъдем верни на автора.

Дирижирали сте в много страни, работили сте с различни оркестри, познавате различни публики. Бихте ли сравнили рецепцията за симфонична музика у нас и другаде по света?

Навсякъде публиката е различна, разбира се Бетовен винаги се приема добре, Шостакович също. В страните с големи музикални традиции в симфонизма се слуша много повече съвременна музика, отколкото в България. Като критерии, слушане и репертоар, ние във всеки случай сме по-назад. В Германия произведенията се изпълняват веднага след написването им, докато у нас това се случва след около 100-105 години. Изчислил съм, че и при много български композитори съотношението между написването и изпълнението на дадена творба е същото. Това несъмнено влияе зле върху вкуса на публиката.

Но това е много дълъг период за страна като България, която претендира да разполага с талантливи музиканти, а и с изкушена публика. Защо се получава това разминаване?

Влияние оказват различни фактори. Отнася се донякъде и до вкуса на музикантите. Музикантите са тези, които трябва да изпреварват публиката, да я образоват, да я възпитават, а не да се ръководят само от това, което тя предпочита. Да, публиката познава и обича определени произведения, които също са хубави, но ако тръгнем по този път, на практика няма да вървим напред и няма нищо ново да научим и постигнем.

Каква музика препоръчвате?

Музика на високо художествено ниво, съвременна музика, независимо дали е опера, мюзикъл или симфоничен концерт. Хубаво е да има повече симфонични концерти, защото те са особено важни както за култивиране на висок музикален вкус в публиката, така и за поддържане нивото на оркестъра. Трябва да отчитаме факта, че живеем в XXI век и не може да слушаме само позната музика или пък само музика за забавление. Трябва да се запознаваме и с нови произведения, с музика, която ни кара да мислим по нов начин, адекватен на времето.

Спомням си интригуващата атмосфера на последния Ви концерт в рамките на ММФ „Варненско лято“, когато аплодирахме премиерата на Ваше произведение. Над какви нови композиции работите сега?

Композирам много неща, но сега не е сезонът, в който се занимавам с това. Ще композирам през лятото, като си взема почивка и се абстрахирам от делника. Сега се фокусирам върху диригентската си дейност. Следващия месец предстои изпълнението на моята Девета симфония на Мартенските музикални дни в Русе и в София.

Известен сте с перфекционизма си. Как се отстоява подобно високо кредо?

Човек трябва да се старае да прави добре това, което прави. И да се чувства отговорен. Независимо каква е професията му.

Снимки и интервю - Виолета Тончева