Адриан Холендер: Винаги съм бил свързан с България

Гост-режисьорът е от Австрия – Адриан Холендер. Той е изтъкнат продуцент и режисьор. Син е на големия импресарио и дългогодишен директор на Виенската Щатсопер Йоан Холендер, който беше удостоен с наградата на Министерството на културата на България и почетен знак „Златен век“ на 3-ти октомври 2017 г. в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена. Съвсем естествено започнахме нашия разговор с Адриан Холендер от творческите връзки на неговата фамилия с България.

Винаги съм бил свързан с България. Преди всичко, тъй като винаги сме работили с големи български оперни певци, като започнем с Николай Гяуров, Никола Гюзелев... Наскоро се срещнах и разговаряхме с вдовицата на Гюзелев тук, в този музикален театър, както и във Виена. Прекрасно е да бъда свързан с българското изкуство и българските артисти! Второ, аз винаги съм имал много добри взаимоотношения с този музикален театър. Правили сме тук записи с главния диригент Юли Дамянов, по времето, когато директор беше Пламен Карталов, който сега е директор на Националната Софийска опера. Много ценя и г-жа Мариана Арсенова, защото я познавам като голяма оперетна певица, истинска оперетна дива! Освен това е важна и връзката на моя баща с България, неговата работа с български оперни певци и като консултант на Софийската филхармония, признанието, което е получил оттук! Така че аз и моето семейство имаме дълбоки връзки с България и затова за мен е огромно удоволствие да бъда тук, за да поставя тази прекрасна оперета – „Царицата на чардаша”. Тя е, бих казал, опера-оперета, защото изисква големи и красиви гласове като в операта. Тя е съчетание на театрално и вокално предизвикателство. Музиката ѝ е прекрасна – изключително богати красиви мелодии и оркестрация. Имаме вокални предизвикателства, оркестрови предизвикателства и истински драматичен сюжет в тази оперета, което я прави много повече от оперета, превръща я в едно мащабно произведение на изкуството!

За нашата публика е изключителен шанс да се запознае с Вашия прочит – на познавач както на австрийските традиции, така и на съвременните интерпретации на творбата. Каква постановка ще предложите на българската публика – класическа или модерна?
Какво да очаква публиката: красива постановка, красиви и мащабни декори и истинска драма, която разкрива прекрасната любовна история на персонажите. От една страна, имаме голямата оперета, а от друга, миниатюрните детайли, върху които трябва да работи режисьорът, за да открои чувствата на действащите лица. Тази постановка на "Царицата на чардаша" трябва да следва оригинала, да бъде колкото се може по-близо до идеята на Имре Калман, Лео Щайн и Бела Йенбах. Модерността е във взаимодействията между персонажите, които трябва да са затрогващи, актуални и злободневни, но сюжетът и сцената трябва да бъдат коректни спрямо оригинала!

Какви са впечатленията ви от работата с трупата на Музикалния театър „Стефан Македонски“?
Преди всичко Музикалният театър "Стефан Македонски" има много високо ниво по отношение на оперетните артисти! Те са специално обучени и да пеят, и да пресъздават говорните диалози, и да танцуват! Както знаем, не е лесно за един оперен певец да пресъздава говорни диалози, както и за един драматичен актьор да пее. Така че за един оперетен певец е важно да бъде едновременно опитен и в пеенето, и в актьорската игра. Аз съм доволен от това, което видях тук, едно наистина високо ниво! А освен това се открояват и актьори на изключително високо ниво. Ние все още обсъждаме актьорския състав за първата и втората премиера. Важно е да избереш не само най-добрите артисти, а най-вече най-добрата комбинация между тях. Например един глас е по-силен, друг по-слаб, един артист е по-темпераментен, а друг по-интровертен, затова всички трябва да се съчетаят така, че да се получи добро взаимодействие между героите. И аз съм доволен от нивото, което виждам тук!

За нашата публика би било много интересно да научи чрез Вашия поглед как се променя и развива оперетното изкуство в Австрия днес!
Разбира се, Австрия, и по-специално Виена, има дълга оперетна традиция, която се съхранява! И там, както и в София, има два театъра – един за опера и един за оперета. Понякога, разбира се, и в операта се изпълнява оперета и обратно, не е толкова стриктно, но все пак основно оперетният театър поддържа традициите на жанра. Той се придържа към традиционната интерпретация. Разбира се, понякога се експериментира и с по-модерни постановки, които не се одобряват много от публиката, затова в крайна сметка във Виена са избрали традиционна интерпретация. Докато в Германия залагат изключително на експерименталните постановки в оперетата. Там в оперните театри, в повечето от които се поставят и опера, и оперета, и балет, често могат да се видят модернистични постановки. Но аз, като режисьор, искам да покажа разликата между модерна и модернистична постановка. Модерна е моята "Царица на чардаша" тук, защото тя е истинската история с актуални и вълнуващи съвременния човек чувства на героите, защото любовта е актуална, социалните проблеми са съвременни, преодоляването на проблемите е съвременно, намирането на любовта на финала е съвременно, това са нещата, които вълнуват хората днес. Докато модернистичното е нещо друго – например, ако действието на "Царицата на чардаша" се развива на луната, което аз не одобрявам. Така че за мен е важно историята да бъде поднесена красиво и вълнуващо, и това е, към което според мен трябва ние да се стремим, това трябва да бъде крайната цел на една оперетна продукция!

Може ли да се каже, че в Германия вече отшумява модернистичната вълна?
Тази модернистична тенденция, трябва да отбележим, не е постигнала много на международно ниво! Ако погледнем Съединените щати, там модернистичният подход няма особен успех, там дори с много по-груб език наричат "Euro trash" (евро боклук) този германски модернистичен подход. Всъщност идеята за тази модернистична тенденция не е просто "глупост" и провокация, идеята е да се изведе същността на творбата чрез промяна на външната обстановка. Така че идеята не е лоша, може би начинът, който избират, не е правилният. Има режисьори, оперни и оперетни, в Германия и не само, чиито модернистични идеи водят до дискусии относно операта, сюжетите и интерпретациите, което е полезно, но не достатъчно. Тази дискусия трябва в крайна сметка да доведе до резултат, а именно, че операта и оперетата трябва да бъдат представени много близо до оригиналната идея на композитора и либретиста, но трябва да бъдат интерпретирани по модерен, а не модернистичен начин. Сега много режисьори и оперни мениджъри търсят други похвати и се връщат към традиционните, което може да се приеме и като движение напред, защото понякога една стъпка назад може да означава всъщност стъпка напред. Както когато си в планината и падаш надолу, е по-добре да направиш стъпка назад, т.е. нагоре. Така че важното е не в коя посока вървиш – назад, наляво или надясно, важно е да вървиш в правилната посока. И мисля, че в Германия вече вървят в правилната посока, за разлика от преди 15 години.

Кои са вашите любими оперетни творби и какво още бихте искали да поставите тук след "Царицата на чардаша"?
Нека да отговоря така: аз съм постоянен в личния си любовен живот, но не съм постоянен в любовта си към операта и оперетата, която непрекъснато се променя от една към друга! Например ако слушам "Норма", аз харесвам "Норма", ако слушам "Травиата", аз обичам "Травиата", ако слушам опера на Вагнер, аз предпочитам Вагнер… Музикалният свят предлага толкова много прекрасни неща и колкото по-интензивно вникнеш в тях, толкова повече те завладяват! На втория въпрос за Музикалния театър, смятам, че трябва да продължим да представяме големи оперети, свързани с Виена, така че, гледайки напред, виждам или "Прилепът", или "Веселата вдовица". След Калман виждам Йохан Щраус и Лехар, за да допълним картината. Смятам, че ако можем да направим всяка година една голяма оперета от водещите виенски композитори, ще бъде прекрасна програма за този музикален театър. Музикалният театър има много богат репертоар, но според мен нашето сътрудничество трябва да се фокусира върху големите традиционни оперети, които да представим по „виенски” начин.

Накрая, ако ми позволите, бих полюбопитствала за произхода на вашата фамилия, която произнасямe всеки път по различен начин.
Холендер означава на немски, а и на други езици, холандец. Проучвал съм, все още не съм открил роднини от Холандия, но явно фамилията произхожда оттам. От друга страна, моята фамилия има много други влияния – унгарски, румънски, италиански, южноамерикански, германски, австрийски, разбира се, богата смесица... Също така е интересно, че има известен германски композитор Фридрих Холендер, който предполагам също е мой родственик. Той е бил много добър и успешен за своето време композитор.

 Интервюто на Росица Кавалджиева с Адриан Холендер можете да чуете от звуковия файл.