Тодор Църев е от онези младежи в неравностойно положение, израснал в защитено жилище в Луковит, чакащ две години чрез бюрото по труда да намери подходящата работа, включен за шест месеца в поредната програма за чистач и опаковач и останал безработен веднага след нея.
В интервюто си пред Анелия Торошанова, Тодор разказа, че материалното го имал в защитеното жилище, но щастието не. А причината се криела във факта, че не изкарвал сам парите си, че се чувствал безполезен и зависещ от други хора. Силната му воля и желание да допринесе и той нещо към това общество, да работи и хората да не го познават като лице на социалната система, а като човек на действието, го отвежда от Луковит в София. Напуска защитеното жилище на 28 години и животът му се променя коренно, а чрез помощта на „Законът и Темида“ от Столична община обещаха, че ще му бъде осигурен специален превоз до работното му място.
Цялата история на Тодор Църев и реакцията на институциите ще чуете в звуковия файл.
Предимно облачно
Разкъсана облачност
