Българинът остава най-беден в ЕС с 600-800 хиляди работещи бедни

В България реалният ръст на средната работна заплата за десет години /от 2009 г. до 2018 година/ е 87 процента

В същото време българинът остава най-беден в ЕС - и като абсолютна, и като относителна бедност.

Този извод може да бъде направен от проучване на Европейския синдикален институт, представено от лидера на КНСБ Пламен Димитров на кръгла маса "Европейският стълб за социални права - стълбът на бъдещето на Европа".
Форумът е организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".
Пламен Димитров припомни искането на КНСБ за увеличение на доходите между 12 и 15 процента всяка година, което означава минимална работна заплата от 650 лева от 1 януари следващата година.
Попитан кога минималната работна заплата в България ще стане 650 лева, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков каза пред журналисти, че съгласно програмата на правителството това ще стане от 2021 година. По повод искането на КНСБ заплатите ежегодно да се увеличават с 15 процента, министърът каза, че те вече се увеличават с двуцифрено число.

Според данните на Европейския синдикален институт България е лидер в нарастването на средната работна заплата, каза министър Бисер Петков. Той допълни, че реалният ръст от 87 на сто за периода след кризата е значително повече от ръста на втория в класирането на десетте европейски държави с растеж над 20 процента - Румъния, която с 34 процента ръст.

Пламен Димитров припомни, че минималната работна заплата на България е най-ниската в ЕС, а две трети от българските работници получават по-малко от средната работна заплата в страната, която е 1 135 лева. Неравенствата се задълбочават - има дълбоки неравенства между работещите българи, каза още той. Получаващите минимални доходи устойчиво са 400-500 хиляди души, около 600-800 хиляди са работещите бедни.

КНСБ настоява и за Национална стратегия и програма за цифрови умения, като да поискаме целево от дигиталния фонд на европейско ниво около 1 милиард евро за това.

За необходимостта от допълнително финансово стимулиране на дигиталните умения на хората говори и заместник-министърът на образованието Деница Сачева. За първи път от шест години в последните доклади на ЕК се отбелязва, че намаляват преждевременно напусналите образователната система от 13,8 процента на 12,7 на сто, което е положително, но сме далеч от националната цел до 2020 година да стигнем до 11 на сто, допълни Сачева.