Теодор Роков - eдинственият българин в международната експедиция "Абора 4"

Единственият българин в международната експедиция "Абора 4" ,варненецът Теодор Роков ,се завърна в морската столица от Троя след 10-дневно плаване на борда на тръстиковия кораб.Припомням, че крайната цел на експедицията е остров Крит, в момента тръстиковият кораб е в Егейско море. Мисията на "Абора 4" ,водена от Доминик Гьорлиц е да установи дали народите по крайбрежието на Черно море и Средиземно море и тези от древния Египет са осъществявали  взаимни търговски контакти.

Даниела Стойнова разговаря с Теодор Роков за техническите трудности по време на плаването и за предизвикателствата на лошото време в морето:

-  По време на плаването установихме много технически недостатъци, които трябваше да бъдат поправени при тестовете. Стана ясно, че нямахме време за тестове и тръгнахме неподготвени. Още на първата голяма спирка в Истанбул се наложи да се прекрои платното. Трябваше то да стане по-тясно, мачтата да се измести с около 10 см. към носа и всички подвижни части да бъдат подменени с нови, защото половината от тях се изпочупиха по време на плаването.

-  Но тръстиката издържа?

-  Да, най-интересното е, че в мекия материал, тръстиката, нямаше никаква промяна. Дървото се счупи.

-  Кое беше най-голямото предизвикателство във времето?

-  Беше относително спокойно. Нямаше някакви извънредни вълнения. Буря имаше само на едно място, между Истанбул и един малък морски нос, с фар накрая. Тогава много рязко се промени посоката на вятъра и се изпочупиха някои от дъските. Имаше опасност морето да ни изхвърли на брега и това беше един от критичните моменти. Предполагам, че сега в Егейско море ще имат доста такива моменти, тъй като там посоката  на вятъра и вълните се сменят в момента.

-  Видях много топло посрещане в Истанбул и после в Троя.

-  Да, това направи впечатление на всички от екипажа. Турците направиха невероятно посрещане. Организацията беше перфектна. Турският консул в България беше направил предварителен контакт с министерството на културата и имахме подкрепа на всякакво ниво. В Троя, пък, беше „черешката на тортата”. Кметът дойде лично на борда, имахме гала вечеря в един от скъпите ресторанти на града, а след това, който искаше можеше да отиде в турски хамам. Посетихме най-новият музей на Троя, едно невероятно място, препоръчвам на всеки любител на туризма и на историята да го посети.

-  От научна гледна точка какво беше интересно? Доказва ли се, че този път може да бъде изминат и с тръстикова лодка?

-  Ние се движихме от север на юг и следвахме сезонната посока на ветровете и на теченията. Всеки, който се интересува от корабоплаване, история и археология, знае, че проблемът в древността е бил преминаването от юг на север, заради насрещното течение. Много по-голям научен принос щеше да има опитът да се премине с този кораб в обратна посока. Показахме, че тази тръстикова конструкция плава в морски условия, но чисто от навигационна гледна точка не беше нещо особено.

-  Написа ли дневника?

-  Да, за времето, през което бях на борда, си водих основни записки. Имаше и весели моменти, имаше и не чак толкова весели.

Чуйте още в прикачения звуков файл: