"Симон Боканегра" открива февруарския афиш

3 февруари, 19.00, Основна сцена

СИМОН БОКАНЕГРА

Диригент Николета Конти. Режисьор Деян Прошев. Сценография Алесандра Полимено. Костюми Александър Ношпал. Диригент на хора Цветан Крумов. Действащи лица и изпълнители: СИМОН БОКАНЕГРА - Иво Йорданов, АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Илина Михайлова, ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров, ПАОЛО АЛБИАНИ - Николай Добрев, ПИЕТРО - Мартин Киров, КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Христо Ганевски, ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Благовеста Статева

Джузепе Верди следва драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на първия дож на Генуа – Симон Боканегра (XIV век). Той черпи вдъхновение и от две емоционални писма на поета Франческо Петрарка: „Това са две великолепни писма на Петрарка, едното до дожа Боканегра, другото до дожа на Венеция, с които ги упреква, че се готвят да водят братоубийствена война, защото и двамата са синове на една и съща майка – Италия… Това чувство за една италианска родина в онази епоха е сюблимно!“
Героите във Вердиевата опера са изправени един срещу друг, гневът определя действията им. Любовта е контрапункт на мракобесното настояще и единствената пътека, която води към надеждата.
На фона на тежки политически събития и размирици, дожът на Генуа е разкъсван от мъчителни спомени за дъщерята на най-големия си враг Фиеско, в която е влюбен... Заговор слага край на живота му, но в последните си мигове Симон Боканегра се помирява с Фиеско, оглежда се в чистите очи на отдавна изгубената си дъщеря и открива щастието...
Със „Симон Боканегра“ Верди създава една от най-забележителните партии за баритон в световното оперно наследство.
Любопитно е, че най-напред той сам написва сценарий и го изпраща на либретиста си Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди обича тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либрето на Ариго Бойто. Големият успех на премиерата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя щастливата по-нататъшна съдба на операта „Симон Боканегра“.