Любовта към виното в Тополи

„In vino veritas, in aqua sanitas" – във виното е истината, във водата е разумът.

  В свободен превод: „Истината  може и  да е във виното, но здравето е във водата.”

На 14 февруари ще наблегнем на истината, за да сме здрави българи. :) 

Ние без вода можем, но без вино: няма да издържим.

Напук на всякакви вируси и игнорирайки Свети Валентин,  даваме предимство на сърцата от вино, отлежало в дъбови бъчви: пивко, плътно и ароматно.

По традиция кметство Тополи, край Варна, съвместно с читалище „Св. Св. Кирил и Методий“, заедно с групата за автентичен фолклор отбелязват празника на лозаря Трифон Зарезан.

Програмата започна  пред храма „Св. Успение Богородично“ в селото с водосвет, отслужен тържествено от отец Михаил от Варненска и Великопреславска митрополия. Той на човешки език обясни значението на празника, поговори за греха и светостта и щедро благослови всички миряни, пръскайки ни със светена вода.

Последва ритуално зарязване на лозя, празнична трапеза и конкурс за най-добро вино.

Чуйте още за честването на винения празник в репортажа на Ваня Славова:

А днес приоритет бе даден на вълшебния дух на виното, с любов към лозето и спазването на българските традиции.

Сега поглед към гроздето от стари времена до настоящето.

Древните гърци са считали ферментиралия сок от грозде за твърде силно питие – и затова са го разреждали с вода. 

У нас – още от времето на турското робство – отделни кръчмари също са възприемали тези византийски номера, но мотивите им са били по-скоро икономически, отколкото здравословни. С присъщото си чувство за хумор, българският народ нарича процедурата по тайното разреждане на виното с вода – „кръщаване“.

В годините на народната власт се възприема и друга мода – възкиселото домашно винце да се разрежда с лимонада. Тази гледка би могла да докара някой ортодоксален французин до инфаркт…, но от друга страна, именно франсетата са на едно от последните места по сърдечни заболявания в света. И една от главните причини за това е редовната консумация на червено вино.

Римският историк Тацит ни е оставил ред любопитни свидетелства за ролята на виното в различни народи от онова време. Германските племена, например, са го използвали като серум на истината (няколко века преди Гестапо). Нито един племенен съвет не е ставал без предварително членовете му да са се наквасили достатъчно с божествената напитка. Понеже са смятали, че никой не може да бъде неискрен в полупияно състояние, така те са си гарантирали откровеност и прозрачност по време на племенните дебати. (Сигурно са ставали и сакатлъци, но виното превръща във варвари и много по-цивилизовани народи…).

Българите, например, винаги сме били народ на крайностите. Държавен глава (като нашия хан Крум)  е изкоренявал лозята в цялото си царство-господарство. Но пък за самия него се знае също, че е пил вино от черепа на византийския император Никифор – което (освен, че е върха на мачовското перчене) е и сериозна проява на двуличие – след като си лишил всички останали от удоволствието да сръбнат винце, та дори и от по-прости съдове и чаши.