Теди Москов: "Българският актьор си е самодостатъчен"

публикувано на 01.03.20 в 16:19

За пореден път Теди Москов беше във Варна. Причината – прожекцията на неговия спектакъл „Дом номер 13”, поставен в Хамбург през 1996 година. Това беше и поводът за разговор с режисьора. Обаче типично за българската действителност, не се получи с много топли цветове. Или по-скоро миналото винаги е по-светло, отколкото настоящето. Не, Тези Москов не е станал черноглед. Ако беше така, най-малкото щеше да се отрече от хумора. Просто е реалист. Стъпил е с двата крака на земята и някак си изглежда и звучи примирен със себе си.

Аз съм си тука местен човек, дет се вика. Колко вече – шест неща ли, седем имам в Кукления театър. Те са драматични. Само първи две бяха куклени през 1985 година. Тогава и Лафазанов беше тук в театъра и правехме някакви щуротии. После ни разпръсна животът. Сега поводът не е спектакъл, а прожекция на заснет мой спектакъл от Хамбург. Колаж от текстове на Чехов. Казва се „Дом номер 13”. Така го кръсти драматурга на театъра. Аз не знаех какво точно заглавие да избера. Може би „Чехова въртележка”. Но те предпочетоха това. Случи се така, че като ме поканиха в Хамбург да го правя, аз много харесвах Чехов, но така – абстрактно. Всичко харесвах и не знаех какво да избера. А и ме беше страх да летя със самолет. И докато пътувах два дни с рейса към Хамбург, имах шест тома Чехов край себе си и си подчертавах най-съществените за мен неща. После всички подчертани моменти ги комбинирах. Можеше да се казва „Подчертани моменти от Чехов”.

Весели, тъжни или...?

Винаги се мъча да съчетавам тъгата и смеха. Някой път успявам, друг – не. Когато съм бил добър в работата си, смехът е завършвал със сълза накрая. Никога не съм се осмелявал да започна със сълза и да завърша със смях. Може би тук донякъде започва по-тъжно представлението и завършва смешно. Играят изключителни артисти вътре – Самуел Финци. Това е 1996 година. Преди 24 години е представлението, той беше луд, пъргав като избягала маймуна от зоологическата градина, с такава енергия можеше да подскача по сцената. В това представление той играе пет характера. И го прави виртуозно, фантастично. Другият е една австрийска графиня Виктория Траутмансдорф. Която си има замък във Виена и е доста така хайлайф. Първото, което научи на български беше едно грубо изречение, свързано с лелята и с нейния орган. И го казва много смешно. Аз я излъгах, че това значи „добър ден” и тя го каза ан един българи. Беше много приятно. Другият актьор, третия, който играе, и един швейцарец Ханс Йорг Фрай. Така че българин – режисьор и автор на чеховия колаж от текстове, музика Антони Дончев – друг българин, сценография Никола Тороманов – трети българин. Свила Величкова, четвърта българка, поставят в Германия Чехов, който се играе от българин, австрийка и швейцарец. Явно след моята премиера Европа реши да се обедини.

Защо обаче прожекция, защо не го поставите още веднъж този спектакъл?

Тази прожекция е за артисти. Да видят енергията на немско говорещите и немско мислещите артисти в Германия. Това с български артисти, колкото и да са добри, има и по-добри от тези, но е невъзможно да се постави.

Защо?

Защото няма това усещане към партньора, няма това усещане за мисията на професията и няма това чувство за дълг към това, което вършиш в България. Аз го поставих и в България с не по-лоши артисти – не стана така, както стана в Германия.

Това актуално ли е към днешна дата?

Ако Чехов е актуален и то е актуално. То според мен е много вярно на Чехов. Извадил съм наистина неща, които тогава са ме впечатлявали. Тогава бях на 36, сега съм на 60. Вече бих се осмелил да направя една цяла пиеса на Чехов, може би „Чайка”, защото имам добро решение. Но Чехов в България е много трудно. Няма публика. Така че Чехов, до колкото вълнува хората, тези, които се вълнуват от Чеховизма, ще ги вълнува и днес. Но е актуално относно театралната техника. Просто за актьора е задължително.

А в чисто игрови план?

Е, как да не е актуално, когато едни хора дават всичко от себе си. При мен се иска и тялото, и сърцето, и мозъка да участват в постоянно надиграване и съперничество помежду си. Актуално е. Просто е много трудно. Много, много трудно.

Защо българските актьори не биха могли да се справят и не се справят?

Те се справят, но българщината... Дайте да сглобим два Мерцедеса с едни и същи части. Единият ще го направим тук, другият – в Щутгарт. Ще видите, че ще има разлика. Ще си приличат, но няма да стане едно и също. Просто там механизмът на живот е друг. Правил съм 15 пиеси в Германия, много дълго съм работил там, съвсем различно е. Имат актьори с невероятно чувство за хумор. Те са хора, които идват да дадат всичко от себе си, в името на това да се получи. Единият от актьорите вика – „Въобще не ти разбирам хумора, не разбирам какво искаш, но аз съм длъжен да мина и през това, аз трябва да го усвоя, за да бъда по-добър актьор. Аз трябва да разбера!” Докато тук, ще бъде – „Абе, мани сега това, аре довиждане, не става...” Представлението в България, което се казваше „Пушката ще гръмне след антракта” не стана толкова цялостно, като дори аз тук, в българската версия смятам, че имам по-добри режисьорски решения, но спектакълът просто стана разпокъсан и вял.

На тези прожекции на „Дом номер 13” идват ли актьори?

Малко, защото нашите актьори са си самодостатъчни. Той си знае предварително кой е Самуел Финци, знае аз кой съм, знае какво работя... Те са си толкова самодостатъчни, че не може повече.

Не обрисувате много положителна картина...

Какво означава положителна картина? Вижте ги актьорите, какво играят по телевизиите, какви спектакли се въртят със заглавия да привличат публика. Дори моето „Редки тъпанари”. Но има ужасяващи представления с добри актьори, които плюят на себе си и започват да играят за пари.

Изкуството май се превърна във фаст фууд...

Да, по едно време това му трябваше на изкуството. По времето на моята младост, когато започвах ’82-’83 година, то беше слоу роу фууд – бавна, сурова храна. Докато го сдъвчеш, докато го смелиш и вече се изтощаваш. И аз наложих за жалост това бързо темпо в театъра. Но го заложих в някакви определени рамки. А сега стана просто страшно. Так, так, так, хвърляш сандвича, за 40 секунди готов, излизаш нахранен, айде...

Чуйте повече от Теди Москов в звуковия файл.

Теди Москов в интервю за Радио Варна и предаването ''Гравитация нула''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Теди Москов: "Българският актьор си е самодостатъчен"

БНР подкасти:

Три акорда и истината или къде се крие магията на кънтри музиката

Модерната българска държава не се създава с договора от Сан Стефано

Днес е 62-рата Щафетна обиколка на Радио Варна, записванията продължават

Филмови награди или активизъм - връчват Оскарите

Любомир Кючуков: След скандала между Тръмп и Зеленски ще последва тежък период за Украйна

Стоил Цицелков: Конституционният съд удари шамар на ЦИК и "Информационно обслужване"

Балерината Стефани Николова: Всяка една роля изисква силен характер, техника и много работа

Най-четени

САЩ спират временно военната помощ за Украйна

В Добрич организират Обществено обсъждане заради синята зона

Три акорда и истината или къде се крие магията на кънтри музиката

Мотошествие „В името на България“ за 3 март във Варна

Кафе, храна и отношение или как варненско кафене стана 45-то в световна класация

Днес е 62-рата Щафетна обиколка на Радио Варна, записванията продължават

Автомобил блъсна пешеходец на бул. "Владислав Варненчик"

Големи парчета мазилка паднаха от тавана на варненски подлез, съоръжението е в лошо състояние (СНИМКИ)

"Парад на планетите" в края на февруари

За БНР