Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Теди Москов: "Българският актьор си е самодостатъчен"


За пореден път Теди Москов беше във Варна. Причината – прожекцията на неговия спектакъл „Дом номер 13”, поставен в Хамбург през 1996 година. Това беше и поводът за разговор с режисьора. Обаче типично за българската действителност, не се получи с много топли цветове. Или по-скоро миналото винаги е по-светло, отколкото настоящето. Не, Тези Москов не е станал черноглед. Ако беше така, най-малкото щеше да се отрече от хумора. Просто е реалист. Стъпил е с двата крака на земята и някак си изглежда  и звучи примирен със себе си.

Аз съм си тука местен човек, дет се вика. Колко вече – шест неща ли, седем имам в Кукления театър. Те са драматични. Само първи две бяха куклени през 1985 година. Тогава и Лафазанов беше тук в театъра и правехме някакви щуротии. После ни разпръсна животът. Сега поводът не е спектакъл, а прожекция на заснет мой спектакъл от Хамбург. Колаж от текстове на Чехов. Казва се „Дом номер 13”. Така го кръсти драматурга на театъра. Аз не знаех какво точно заглавие да избера. Може би „Чехова въртележка”. Но те предпочетоха това. Случи се така, че като ме поканиха в Хамбург да го правя, аз много харесвах Чехов, но така – абстрактно. Всичко харесвах и не знаех какво да избера. А и ме беше страх да летя със самолет. И докато пътувах два дни с рейса към Хамбург, имах шест тома Чехов край себе си и си подчертавах най-съществените за мен неща. После всички подчертани моменти ги комбинирах. Можеше да се казва „Подчертани моменти от Чехов”.

Весели, тъжни или...?

Винаги се мъча да съчетавам тъгата и смеха. Някой път успявам, друг – не. Когато съм бил добър в работата си, смехът е завършвал със сълза накрая. Никога не съм се осмелявал да започна със сълза и да завърша със смях. Може би тук донякъде започва по-тъжно представлението и завършва смешно. Играят изключителни артисти вътре – Самуел Финци. Това е 1996 година. Преди 24 години е представлението, той беше луд, пъргав като избягала маймуна от зоологическата градина, с такава енергия можеше да подскача по сцената. В това представление той играе пет характера. И го прави виртуозно, фантастично. Другият е една австрийска графиня Виктория Траутмансдорф. Която си има замък във Виена и е доста така хайлайф. Първото, което научи на български беше едно грубо изречение, свързано с лелята и с нейния орган. И го казва много смешно. Аз я излъгах, че това значи „добър ден” и тя го каза ан един българи. Беше много приятно. Другият актьор, третия, който играе, и един швейцарец Ханс Йорг Фрай. Така че българин – режисьор и автор на чеховия колаж от текстове, музика Антони Дончев – друг българин, сценография Никола Тороманов – трети българин. Свила Величкова, четвърта българка, поставят в Германия Чехов, който се играе от българин, австрийка и швейцарец. Явно след моята премиера Европа реши да се обедини.

Защо обаче прожекция, защо не го поставите още веднъж този спектакъл?

Тази прожекция е за артисти. Да видят енергията на немско говорещите и немско мислещите артисти в Германия. Това с български артисти, колкото и да са добри, има и по-добри от тези, но е невъзможно да се постави.

Защо?

Защото няма това усещане към партньора, няма това усещане за мисията на професията и няма това чувство за дълг към това, което вършиш в България. Аз го поставих и в България с не по-лоши артисти – не стана така, както стана в Германия.

Това актуално ли е към днешна дата?

Ако Чехов е актуален и то е актуално. То според мен е много вярно на Чехов. Извадил съм наистина неща, които тогава са ме впечатлявали. Тогава бях на 36, сега съм на 60. Вече бих се осмелил да направя една цяла пиеса на Чехов, може би „Чайка”, защото имам добро решение. Но Чехов в България е много трудно. Няма публика. Така че Чехов, до колкото вълнува хората, тези, които се вълнуват от Чеховизма, ще ги вълнува и днес. Но е актуално относно театралната техника. Просто за актьора е задължително.

А в чисто игрови план?

Е, как да не е актуално, когато едни хора дават всичко от себе си. При мен се иска и тялото, и сърцето, и мозъка да участват в постоянно надиграване и съперничество помежду си. Актуално е. Просто е много трудно. Много, много трудно.

Защо българските актьори не биха могли да се справят и не се справят?

Те се справят, но българщината... Дайте да сглобим два Мерцедеса с едни и същи части. Единият ще го направим тук, другият – в Щутгарт. Ще видите, че ще има разлика. Ще си приличат, но няма да стане едно и също. Просто там механизмът на живот е друг. Правил съм 15 пиеси в Германия, много дълго съм работил там, съвсем различно е. Имат актьори с невероятно чувство за хумор. Те са хора, които идват да дадат всичко от себе си, в името на това да се получи. Единият от актьорите вика – „Въобще не ти разбирам хумора, не разбирам какво искаш, но аз съм длъжен да мина и през това, аз трябва да го усвоя, за да бъда по-добър актьор. Аз трябва да разбера!” Докато тук, ще бъде – „Абе, мани сега това, аре довиждане, не става...” Представлението в България, което се казваше „Пушката ще гръмне след антракта” не стана толкова цялостно, като дори аз тук, в българската версия смятам, че имам по-добри режисьорски решения, но спектакълът просто стана разпокъсан и вял.

На тези прожекции на „Дом номер 13” идват ли актьори?

Малко, защото нашите актьори са си самодостатъчни. Той си знае предварително кой е Самуел Финци, знае аз кой съм, знае какво работя... Те са си толкова самодостатъчни, че не може повече.

Не обрисувате много положителна картина...

Какво означава положителна картина? Вижте ги актьорите, какво играят по телевизиите, какви спектакли се въртят със заглавия да привличат публика. Дори моето „Редки тъпанари”. Но има ужасяващи представления с добри актьори, които плюят на себе си и започват да играят за пари.

Изкуството май се превърна във фаст фууд...

Да, по едно време това му трябваше на изкуството. По времето на моята младост, когато започвах ’82-’83 година, то беше слоу роу фууд – бавна, сурова храна. Докато го сдъвчеш, докато го смелиш и вече се изтощаваш. И аз наложих за жалост това бързо темпо в театъра. Но го заложих в някакви определени рамки. А сега стана просто страшно. Так, так, так, хвърляш сандвича, за 40 секунди готов, излизаш нахранен, айде...

Чуйте повече от Теди Москов в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Собствените несгоди в България карат хората да се съмняват в Европейския съюз

Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз,  а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна.  "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..

публикувано на 19.04.24 в 08:25
Пламен Манушев

Пл. Манушев: Липсват технически кадри у нас. И със средно образование, и с висше

За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..

публикувано на 18.04.24 в 09:26

Ed Wynne (OZRIC TENTACLES): В музиката трябва да се усеща радостта от нейното създаване

Интервю с Ed Wynne (OZRIC TENTACLES) OZRIC TENTACLES е английска инструментална рок група. В музиката им се преплитат елементи от разнообразни жанрове, включително психеделичен рок, прогресив рок, джаз, фюжън, електронна музика, дъб музика, уърлд, ембиънт. Създадени в Съмърсет през 1983 година, групата е издала над 30 албума, продадени в над..

публикувано на 18.04.24 в 09:05

С роботи за подводни изследвания експериментират в ТУ

„Морска роботика“ и „Енергийно ефективен електрически транспорт“ са двете нови лаборатории на Технически университет-Варна. Те са факт, заради участието му в проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. По проекта университета се сдобива с хибриден плавателен съд (с два електрически двигателя и един вътрешно горене), с..

публикувано на 17.04.24 в 10:20

"Няма тайни" - стихове от Красимир Симеонов

Човекът на мотор, поетът Красимир Симеонов с нова книга. Тя се казва "Няма тайни". Поетичен сборник събрал в себе си "целия" изпитан живот. Поезията е неговата по-романтична част. В страни от всичко, добавя Красимир Симеонов. За него поезията е върховно изкуство. Достъпът до нея е труден и ограничен, но той умее да пресъздава мислите си в стихове. "Провя..

публикувано на 17.04.24 в 08:50

Експерт алармира: Заради промени в закон заводи за изгаряне на боклук ще се появяват без екологични оценки

Коалиция „За да остане природа в България“ протестира срещу промените в Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територия. Протестът се състоя в неделя в центъра на Варна. Промените бяха внесени от депутатите на ГЕРБ и ДПС между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на..

публикувано на 16.04.24 в 08:30

Øystein G. Brun (BORKNAGAR): Природата е всичко!

Интервю с Øystein G. Brun (BORKNAGAR) „Fall“ e 12 студиен албум на норвежците BORKNAGAR. И отново природата е в основата на композициите. Така е било преди, така е и днес. Дискът излезе в края на февруари и със сигурност е поредният добър повод за поредното гостуване на Øystein G. Brun в „От другата страна“. Интервюто с Øystein G. Brun..

публикувано на 16.04.24 в 08:10