Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Теди Москов: "Българският актьор си е самодостатъчен"


За пореден път Теди Москов беше във Варна. Причината – прожекцията на неговия спектакъл „Дом номер 13”, поставен в Хамбург през 1996 година. Това беше и поводът за разговор с режисьора. Обаче типично за българската действителност, не се получи с много топли цветове. Или по-скоро миналото винаги е по-светло, отколкото настоящето. Не, Тези Москов не е станал черноглед. Ако беше така, най-малкото щеше да се отрече от хумора. Просто е реалист. Стъпил е с двата крака на земята и някак си изглежда  и звучи примирен със себе си.

Аз съм си тука местен човек, дет се вика. Колко вече – шест неща ли, седем имам в Кукления театър. Те са драматични. Само първи две бяха куклени през 1985 година. Тогава и Лафазанов беше тук в театъра и правехме някакви щуротии. После ни разпръсна животът. Сега поводът не е спектакъл, а прожекция на заснет мой спектакъл от Хамбург. Колаж от текстове на Чехов. Казва се „Дом номер 13”. Така го кръсти драматурга на театъра. Аз не знаех какво точно заглавие да избера. Може би „Чехова въртележка”. Но те предпочетоха това. Случи се така, че като ме поканиха в Хамбург да го правя, аз много харесвах Чехов, но така – абстрактно. Всичко харесвах и не знаех какво да избера. А и ме беше страх да летя със самолет. И докато пътувах два дни с рейса към Хамбург, имах шест тома Чехов край себе си и си подчертавах най-съществените за мен неща. После всички подчертани моменти ги комбинирах. Можеше да се казва „Подчертани моменти от Чехов”.

Весели, тъжни или...?

Винаги се мъча да съчетавам тъгата и смеха. Някой път успявам, друг – не. Когато съм бил добър в работата си, смехът е завършвал със сълза накрая. Никога не съм се осмелявал да започна със сълза и да завърша със смях. Може би тук донякъде започва по-тъжно представлението и завършва смешно. Играят изключителни артисти вътре – Самуел Финци. Това е 1996 година. Преди 24 години е представлението, той беше луд, пъргав като избягала маймуна от зоологическата градина, с такава енергия можеше да подскача по сцената. В това представление той играе пет характера. И го прави виртуозно, фантастично. Другият е една австрийска графиня Виктория Траутмансдорф. Която си има замък във Виена и е доста така хайлайф. Първото, което научи на български беше едно грубо изречение, свързано с лелята и с нейния орган. И го казва много смешно. Аз я излъгах, че това значи „добър ден” и тя го каза ан един българи. Беше много приятно. Другият актьор, третия, който играе, и един швейцарец Ханс Йорг Фрай. Така че българин – режисьор и автор на чеховия колаж от текстове, музика Антони Дончев – друг българин, сценография Никола Тороманов – трети българин. Свила Величкова, четвърта българка, поставят в Германия Чехов, който се играе от българин, австрийка и швейцарец. Явно след моята премиера Европа реши да се обедини.

Защо обаче прожекция, защо не го поставите още веднъж този спектакъл?

Тази прожекция е за артисти. Да видят енергията на немско говорещите и немско мислещите артисти в Германия. Това с български артисти, колкото и да са добри, има и по-добри от тези, но е невъзможно да се постави.

Защо?

Защото няма това усещане към партньора, няма това усещане за мисията на професията и няма това чувство за дълг към това, което вършиш в България. Аз го поставих и в България с не по-лоши артисти – не стана така, както стана в Германия.

Това актуално ли е към днешна дата?

Ако Чехов е актуален и то е актуално. То според мен е много вярно на Чехов. Извадил съм наистина неща, които тогава са ме впечатлявали. Тогава бях на 36, сега съм на 60. Вече бих се осмелил да направя една цяла пиеса на Чехов, може би „Чайка”, защото имам добро решение. Но Чехов в България е много трудно. Няма публика. Така че Чехов, до колкото вълнува хората, тези, които се вълнуват от Чеховизма, ще ги вълнува и днес. Но е актуално относно театралната техника. Просто за актьора е задължително.

А в чисто игрови план?

Е, как да не е актуално, когато едни хора дават всичко от себе си. При мен се иска и тялото, и сърцето, и мозъка да участват в постоянно надиграване и съперничество помежду си. Актуално е. Просто е много трудно. Много, много трудно.

Защо българските актьори не биха могли да се справят и не се справят?

Те се справят, но българщината... Дайте да сглобим два Мерцедеса с едни и същи части. Единият ще го направим тук, другият – в Щутгарт. Ще видите, че ще има разлика. Ще си приличат, но няма да стане едно и също. Просто там механизмът на живот е друг. Правил съм 15 пиеси в Германия, много дълго съм работил там, съвсем различно е. Имат актьори с невероятно чувство за хумор. Те са хора, които идват да дадат всичко от себе си, в името на това да се получи. Единият от актьорите вика – „Въобще не ти разбирам хумора, не разбирам какво искаш, но аз съм длъжен да мина и през това, аз трябва да го усвоя, за да бъда по-добър актьор. Аз трябва да разбера!” Докато тук, ще бъде – „Абе, мани сега това, аре довиждане, не става...” Представлението в България, което се казваше „Пушката ще гръмне след антракта” не стана толкова цялостно, като дори аз тук, в българската версия смятам, че имам по-добри режисьорски решения, но спектакълът просто стана разпокъсан и вял.

На тези прожекции на „Дом номер 13” идват ли актьори?

Малко, защото нашите актьори са си самодостатъчни. Той си знае предварително кой е Самуел Финци, знае аз кой съм, знае какво работя... Те са си толкова самодостатъчни, че не може повече.

Не обрисувате много положителна картина...

Какво означава положителна картина? Вижте ги актьорите, какво играят по телевизиите, какви спектакли се въртят със заглавия да привличат публика. Дори моето „Редки тъпанари”. Но има ужасяващи представления с добри актьори, които плюят на себе си и започват да играят за пари.

Изкуството май се превърна във фаст фууд...

Да, по едно време това му трябваше на изкуството. По времето на моята младост, когато започвах ’82-’83 година, то беше слоу роу фууд – бавна, сурова храна. Докато го сдъвчеш, докато го смелиш и вече се изтощаваш. И аз наложих за жалост това бързо темпо в театъра. Но го заложих в някакви определени рамки. А сега стана просто страшно. Так, так, так, хвърляш сандвича, за 40 секунди готов, излизаш нахранен, айде...

Чуйте повече от Теди Москов в звуковия файл.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Гергана Герова (с букета) със свои ученици

Гергана Герова: Българският език трябва да бъде подкрепян

Родният ни език трябва да бъде подкрепян, вкл. и чрез английския език, например наскоро имаше годишнина на Валери Петров - един от най-големите преводачи на Шекспир. Защото глобализацията не изключва съхраняването на културната идентичност! Това подчертава Гергана Герова (на снимката с випуск`2016), учител по английски език в престижната Първа езикова..

обновено на 24.05.20 в 09:46

Експерт: С падането на ДДС върху книгите ще паднат и цените

Намаляването на ставката на Данък добавена стойност върху книгите от 20% на 9% ще увеличи потреблението и броя на читателите, ще стимулира издателствата да произвеждат още по-разнообразна книжна продукция . Това мнение изрази Велизара Добрева, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга “, в предаването за култура на Радио..

обновено на 23.05.20 в 13:53
Проф. д-р Вилиян Платиканов, д.м.

Проф. д-р Вилиян Платиканов: Радват ме добрите постижения, които се правят в името на хората

Винаги ме радват добрите постижения - хубавите неща, които се случват в името на образованието, науката и хората. Още по-хубаво е, когато те са видими и признати. Чувствам се горд, че имам такъв екип, който върши работата си отлично, каза в интервю за Радио Варна, проф. д-р Вилиян Платиканов, началник на Клиниката по анестезиология и..

обновено на 22.05.20 в 15:23

Вкусната страна на живота

Да умеем да се насладим на всеки миг, да виждаме красивото, да откриваме нови светове.  И да споделяме всичко това, дори с непознати. Защо не?! Животът е за споделяне. Особено когато сетивата ни копнеят да изразят емоцията от пъстротата на пътешествията, а умът ни жадува да разкаже за всичко преживяно по света и у нас. Радостина Ганева..

публикувано на 22.05.20 в 11:03
Елена Алексиева с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“

Елена Алексиева: Пандемията ни напомни, че светът не се върти около нас

Докато човечеството страда, светът в който това човечество живее и е узурпирало, всъщност изобщо не страда. И започва да се чувства по-добре! Трябва да се сетим, че светът не се върти около нас и да се опитаме да не го забравяме повече. Тази Земя няма как да се адаптира спрямо нас, въпреки че тя се опитва да го прави, но това не може да става..

публикувано на 21.05.20 в 10:47
Първа езикова гимназия Варна

Първа езикова гимназия с Награда "Варна" за колектив на годината

За втори път преподавателският екип   на Първа езикова гимназия във Варна получава Награда Варна за "Колектив на годината" в областта на средното училищно образование и обслужващи звена. Тази година учебното заведение навърши 140 години от основаването си като училище и 55 години като гимназия. За тези години се е утвърдило като водеща..

публикувано на 21.05.20 в 07:00

Пчелар: Всеки вид мед има своите униклани лечебни свойства

Акациевият мед е гордостта на всеки пчелар. Често е наричан „бяло злато“ и е най-скъп, защото се добива най-рядко. Това каза в интервю за Радио Варна, пчеларят – Милен Минчев.  Краткият срок на цъфтежа прави добива му много труден, поясни производителят.  Акациевата паша се нуждае от постоянни температури, задължително условие е е да не вали дъжд...

публикувано на 20.05.20 в 23:05