Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Михаил Лалов: Да се развиваш означава да се бориш със самия себе си

"Всеки има нужда от приказка в своя ден. Тя е тази, която прави денят ни цветен, разкошен и ни дава любов.“

Какво му трябва на човек след една неочаквана и объркваща пандемия? Връщане към ежедневието? Със сигурност – не. Трябва му приказка за свят, пълен с чудеса, любов, щипка магия и красота. Всичко това, поднесено във феерия от цветове, които галят душата и изпълват сърцето. Тази приказка, претворена в живописни платна, ще ни разказват до 7 юли в пространството на Арт галерия Le Papillon. Авторът на този свят от мечти и магия е маестро Михаил Лалов. Неговите картини разказват различни истории за любов и са обединени в най-новата живописна експозиция на художника „Приказен свят“, специално създадена за варненската публика.

„Последните месеци накараха милиони хора да останат и да се вгледат в себе си и близките си. Ще ви разкрия една тайна – художникът всеки ден е така, вгледан в себе си, в света, в близките си. Той е сам и в същото време е с целия свят. И неговата магия е в това – да покаже този свят на всички останали, за да им поднесе онзи щрих, който да осмисли живота им не за ден, а завинаги“, казва художникът Михаил Лалов.

Творецът казва още, че се чувства привилегирован, че се занимава с нещо, което му носи удовлетворение и стимул. За вдъхновениет и за мотивацията, която идва с всеки нов ден, той разказа в предаването за култура на Радио Варна - "Гравитация нула".



Озаглавили сте последната си изложба „Приказен свят“. Явно имате афинитет към приказката, към приказното начало. Как изглежда един Ваш приказен ден?

Приказният ден винаги е свързан с работа, когато работате е приказна. Ние, художниците сме привилегировани в това отношение. Това всъщност е най- хубавото за нас. Нямаме усещането, че работим. Не правим разлика между това дали работим или се наслаждаваме на живота. Имаме възможност да си поприказваме с други хора, т.е имаме си приказката. Иначе всеки ден си е почти един същ. Няма много скокове. Но това си зависи и от автора и какво точно иска да прави.

Не Ви ли затиска рутината? Как може да запази човек свежестта, свежия поглед към това, което прави години наред?

Рутината е в работата, а иначе мисленето е друго нащо. За да се променяш, за да се движиш напред, трябва да събираш много друга информация, да се обогатяваш ти самия, за да можеш да показваш много нови  неща. Не обичам да стоя на едно место. Не обичма работи, които са правени с мъка. Или ги спирам, или почвам нещо друго. Общо взето, при един художник едно такова развитие е борба със самися себе си. Той главният, който определя вкуса, ако имаш добър вкус и знаеш каков правиш, значи нямаш грешка.

Важното е да се срещнат Вашия вкус с вкуса и на хорат, които гледат, които купуват творбите.

Това е важно, но както с един мой приятел си говорим, когато рисуваш едно нещо, първо трябва до такава степен да го направиш с любов, че да можеш да си го окачиш вкъщи и да си го гледаш. Това е критерият. Свикнеш ли, значи и другите ще го гледат.

Кои са Ви любимите теми - дори винаги да търсите нещо ново, нещо различно?

Не мога да кажа, че имам само една любима тема. Те са много, защото композициите, които правя са много.  Но при мен на преден план винаги е женският образ, а след това завъртам всичко около жената, защото все пак това е основата, от която се тръгва. Но темите винаги са много и различни.

Жената, ябълката - калсически мит, колко безкрайно може да бъде интерпретиран той?

Това е тема без край, просто няма спиране. Винаги трябва да има интерес към жената. Тя винаги трябва да е хубава в очите на човек. Затова не угаждам, а гледам да правя хубави неща.




Каква цветова гама изполлзвате тук и по принцип?

И аз както Пикасо сменям гамите. Това при него е било от нямане, а при мен е удоволствие. Имам в синьо, жълто ,червено, но те не са толкова рутинни неща, то си идва от момента. Тук показвам фигуралните си неща, а иначе имам и абстрактни работи, които са още по-сложни и при тях се иска друга нагласа. Взех голямо ателие, за да правя големи картини.

Какъв беше за Вас периодът на изолация? Вие творците по принцип  винаги си работите в усамотение? Това като преживяване роди ли някакви теми, някакви нови въпроси?

Първо седиш и мислиш, седиш и мислиш. Това си ни е в кръвта на нас художниците. Но по едно време реших, че тази индивидуалност и тази затвореност може да роди и още нещо. Затова предложих на четирима мои колеги да направим квартет - едно сдружение, в което да рисуваме по теми, зададени от всеки един от нас. Първата беше моя, после на Хросто Йотов, след това на Пламен Бонев и Николй Алексиев.  Сега искаме да съберем работите, да разширим с още две теми, за да направим изложба. Дълго време не се виждахме, но сега възобновихме срещите, виждаме се от време на време, но без да си пречим. Разработваме си нещата. Хубавото е, че можеш да общуваш и да говориш. Това беше благодатен период. Вижда се смисълът му. Все едно си поръчан да работиш по нещо, по някаква тема, по която трябва да мислиш. Първо се започва с много заготовки- рисунки, акварели. Така минаваше времето, каквато и да е темата, гледахме да я завършим за седмица.

Като казахте квартет, вероятно имате отношение и към музиката?

Предпоследнта тема е точно "Музика". Без музка нищо не става при нас художниците. Добре съм озвучил ателието си. Аз съм ценител на твърдя рок. Навремето правихме пленери в Китен и рисувахме в един басейн. Бях се погрижил да озвуча целия басейн и всикчи художници предпочитаха на творят, не се изкушаваха от плажа.

Може да предложите тази идея като иновативна мярка, за да се съживи културният туризъм?

Както се вижда, тук всичко зачезва и затъва, никой не дава пари за изкуство, а най-малко се дава за художниците. Дава се за кино и театър, какво остава обаче за художниците, които са на свободна практика. Истината е, че ако искаш да си автор, трябва да си на свободна практика. Това с даскалуването - да взимаш заплата от едно място и да ходиш на друго, е трудно.  Аз съм взел решението да се отделя. Не мога да се занимавам с много неща едновременно. За тази работа трябва концентрация,  трябва да се съсредоточаваш.Това е изкуството. Навремето като питаха дъщеря ми каква иска да стане като порасне, тя казваше, че иска да стане като майка си-инженер, защото майка й има два почивни дни, а татко й работи всеки ден.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Михаил Лалов чуйте в звуковия файл:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Владимир Славчев: Варненският некропол не е наша собственост. Той е притежание на нацията

Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола.  Регионалният исторически музей..

публикувано на 26.04.24 в 10:15

"Пейзажът и градът" представя три творчески поколения в българското изкуство

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..

публикувано на 25.04.24 в 17:33

"Мелодия и ритъм на формата" - изложба на скулптора Ангел Атанасов във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..

публикувано на 25.04.24 в 08:20
Факсимиле от проекта за трасе на лекото метро във Варна, публикуван в сайта на Община Варна

Арх. Христо Топчиев: Проектът за бул. „Цар Освободител“ дава приоритет на автомобилите

Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско,  държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират  обществено обсъждане,  от..

публикувано на 24.04.24 в 07:58

Ани, която бяга с кауза и заразява с добро!

Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..

публикувано на 23.04.24 в 16:08
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30

Проф. Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

публикувано на 22.04.24 в 08:15