Уимбълдън обича бялото

Дрескодът на тенис турнира Уимбълдън е нещо, което е почти като закон. Белият дрескод се появява през 1940 г. В пуританската викторианска епоха на втората половина на 19 век тенисът все още не е спорт, азабавление за аристократи. Беше немислимо благородна дама да се поти на публично място. По тази причина се приема екипите да са бели, като така потта на се забелязва. Има спор за белите дрехи и изпотяването, но няма да го водим сега. Всъщност в ерата на индустриализацията  бялото облекло се превръща в индикатор за елита, който може да си позволи да прекара лятото сред природата, където е много по-чисто, отколкото в града, а това променя тъмните градски тоалети с леки курортни в бяло. И тъй като тенисът е част от  лятното свободно време на заможни хора, се приема белият дрескод.

Тед Тинлинг, дизайнер, през 1947 г  облича британката Джой Гелън на  Уимбълдън в бяла рокля с тънка розова и синя ивица по дължината на подгъва. Тоалетът стана хит сред тенисистите. Дизайнерът е бомбардиран с поръчки.

Следващата година Бети Хилтън се представи в още по-цветна рокля. Тя се приема с враждебност и през 1949 г. се появи страховитото изискване. В съблекалните висят надписи: „Участниците трябва да бъдат облечени в бяло“.

Тинлинг през 1962 г. направи рокля с ярко розово покритие за Мария Буено и изпълни условието за следващия турнир в Уимбълдън: облеклото на всички играчи трябва да бъде „предимно бяло“. Тази доста мека формулировка се запази през следващите 30 години.

 Бьорн Борг спечели на тенис светилището в страхотните дизайни на „Фила“ с тънка контрастираща лента и синя яка. Пат Кеш спечели с поло с широки цветни ивици, а  Андре Агаси, който избягваше Уимбълдън в младостта си, успя да играе в униформа с широки цветни фигури.

През 1995 г. бялото правило беше затегнато до „почти бяло“ облекло.

През 2002 г. полицията на Уимбълдън изпревари Анна Курникова с нейните черни къси панталони дори в тренировъчния парк Аоранги, където изискванията изглеждаха не толкова строги.

През 2004 г. белите аксесоари бяха добавени към необходимата белота на формата, но правилото отново беше нестабилно. Серина Уилямс спечели Уимбълдън през 2010 г. в рокля с червени шорти (вдъхновени от ягоди със сметана), през 2012 г. с лилави шорти и китки и превръзка. През същата 2012 г. Мария Шарапова игра на турнира в рокля с широки презрамки в цвета на тенис топка, а през 2013 г. – в оранжеви къси шорти. Тя не е изпратена да сменя дрехи, но след това Роджър Федерер беше помолен да смени маратонките си с оранжева подметка.

Някъде от средата на 2010 г. белотата на дрехите на Уимбълдън се наблюдава по-фанатично. През 2014 г. е издаден 10-точков дрескод, достигащ до абсурда: „нюансите на бялото и кремавото не се считат за бели“, а цветни може да бъдат само кантовете, не по-широки от 1 сантиметър. Дори Федерер, рядко изразявайки категорични мнения, тогава каза: „Според мен това е твърде много.“

През 2017 г. младежите провериха цвета на своите долни гащи директно на корта. Австралиецът Юри Родионов беше изпратен да смени дрехите, осигурени от турнира, а дори петкратната шампионка Винъс Уилямс смени розовия сутиен с бял по време на почивката на мача. Тя отказа да направи коментар по темата.

Уимбълдън, турнирът който обича бялото.