Сърцето на Енио Мориконе принадлежеше на музиката и Рома

Ениио Мориконе така й не успя да пие вино с Де Роси. Веднъж композиторът подарил на Даниеле де Роси бутилка и му дал наставление: Ще го отворим заедно, когато Рома стане шампион. Тази бутилка все още не е отворена и Де Роси смята да направи това със семейството си и приятели, и да си спомнят с добро за големия фен на Рома - Мариконе.

Композиторът освен в препълнените зали на филхармонията имаше и друго място, където се чувстваше щастлив – стадионът. Мориконе много обичаше футбола и беше вдъхновен от гласовете на феновете на родния си Олимпико.

През 1976 г. в Аржентина се случи държавен преврат и военните дойдоха на власт. Две години по-късно страната беше домакин на Световното първенство, където отборът имаше само един изход – да спечели. Треньорът Сезар Луис Меноти не взе 17-годишния Марадона на турнира, но спечели без него. Всичко бе дело на Марио Кемпес.

Това Световно първенство беше ослепително. Настроението на турнира отлично отразяваше неговия химн - музиката за композицията на Ел Мундиал е написана от Мориконе, а я изпълни филхармоничният оркестър на Буенос Айрес.

Това е първият инструментален химн в историята на световните първенства: викът „Аржентина! Световното първенство е тук! ” в първите секунди, ветрове, синтезатори и мек бръмчащ припев. Вярно, както обяснява аржентинската медия Infobae, Ел Мундиал не стана популярен и бързо забравен. Може би защото Мариконе не искаше да го пише. Композиторът имаше прогресивни възгледи – в Аржентина смятат, че той просто се е ядосал на работа в страна, в която диктатори дойдоха на власт.

Но Ел Мундиал се възприема страхотно. През 2017 г. Енио каза на Independent: „Това не беше моята идея. Хората, с който работех по това време, ме помоли да напиша музика. Чисто търговско решение.

След 40 години Мориконе трябваше да напише химн за друг голям турнир – Олимпийските игри през 2026 г. в Милано и Кортина д’Ампецо. Той нямаше време да направи това, но най-добрите му композиции се чуваха по стадионите  и то в най-важните моменти.

Спортният свят като цяло уважава музиката на Мориконе, особено The Ecstasy of Gold.

 Би Би Си използваше парчето преди прегледа на Шампионската лига в програмата „Футбол Фокус“, а за въвеждането на ключовите игри в „Мач на деня“ тя включи саундтрака на друг филм на Мориконе – „Fistful Of Dollar“.

Когато Мориконе отива на на училище, почти всички негови приятели са влюбени в отбора на Лацио.

 Обсъждат се мачове на отбора и неочаквано се вкпочват в Мориконе.

„Енио, ти също ли си за Лацио?“

– Да разбира се.

Било му неудобно да каже „не“. Той не знае какво да каже, защото все още не беше запленен от футбола  и не беше избрал клуб.

Баща му помага да избере отбора на живота си. Това е Рома.

Той е на мач на  Рома за първи път на деветгодишна възраст. Те играеха не на свещения Олимпико, а на стария Campo Testaccio. Заедно с баща си те бяха седнали на трибуните зад вратата.  Ювентус гостува в Рим. „Бях на няколко метра от Гуидо Мазети.  Да, помня всичко. Той застана на вратата “, спомни си Мориконе  деня, когато Рома спечели с 1: 0.

Мориконе помни много. Любимият му играч е Джакомо Лози, защитник от 1955 до 1969 година. Лози е посочен трети след Тоти и Де Роси в неговата класация. Мориконе ходи на футбол повече от 80 години и усвоява космическия начин да гледа мачове. Играта го вълнуваше отвътре, но той винаги се държеше сдържано – дори „Рома“ да вкара.  Енио никога не скача от мястото си. Той се шегува, че неговата скромност не му позволява.

Веднъж избухна. Бил на дербито срещу  Лацио със съпругата си, приятеля си Серхио Леоне и неговото семейство. Мориконе никога не е питал за кого се вкоренява Леоне, затова го чакаше приятна вечер в приятна компания. Но когато „Лацио“ вкара, Мориконе остана изумен: „Серхио скочи като луд и беше щастлив. След това му казах, че ще водя на стадиона вече  само жена си.“

Понякога Мориконе не можеше да издържа и говореше за „Рома“ на места, където обикновено това не се правеше.  През 2016 г. на пресконференция в Рим, посветена на „Гнусната осмица“, се случиха две неща, които взривиха медиите.

Тарантино сравнява Мориконе с Моцарт, а Енио предлага да се върне към тезата след 200-300 години.

 Когато подписваше автографи, Мориконе разговаря с фен на Рома и саркастично промърмори: „Кажете на мениджърите, нека продължават да се разделят с добри играчи.“ Тогава Спалети замени Руди Гарсия, а Тоти заплаши, че ще напусне.

Мориконе не коментира футбол с Тарантино, но с амераканец го прави.

През 60-те Клинт Истууд идва на снимките на „За шепа долари” и попитал какво е съвременинят  футбол. Мориконе го завежда в аматьроски отбор между снимките. Истууд тренира, но нещата са много зле.

Тогава Мориконе го посъветвал да се съсредоточи върху киното.

През 2017 г. композиторът призна, че Рома го помолили да напише химна на клуба, но той елегантно отказал: „Казах им, че вече имат красив химн.“

Не по-малко прекрасно е да прочетете декларацията на Мориконе за любов към клуба. Той настояваше, че римляните не може да не поддържат Рома, защото Лацио е отбор на региона, така че нека жителите на Фрозиноне да го възпяват. Рома винаги е бил отборът с международен характер, затворен в сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, той оставя много място за въображение. В него можете да видите самба, боса нова, даже още по-чувствено танго.“, казва Мориконе.

През 2017 г., когато приключи прощалният мач на Тоти за Рома, музиката на Мориконе от филма „Имало едно време на Запад“ взриви стадион Олимпико.

А в предстоящия кръг на Серия A музиката на композитора ще звучи по всички стадиони. Отборите  ще излизат на терена не под химна на лигата, а под саундтрака на „Имало едно време в Америка“.

Така футболът изпраща великия Маестро.