Не всички в САЩ бойкотират Игрите в Москва

Отказът от участие в съветската олимпиада не беше уникално събитие. Втората половина на 20 век постави тенденцията за политически протести чрез спорт.

Изненадващо един от първите бойкоти на Игрите през 1980 г. беше предложен от Нобеловия лауреат Андрей Сахаров като отговор. Съветският учен осъди нашествието в Афганистан и призова за международен бойкот.

През януари 1980 г. американският президент Джими Картър постави условие на съветските лидери: ако войските не напуснат Афганистан до 20 февруари, масови бойкоти очакват Московските игри.

Държавният секретар на САЩ Сайръс Ванс издава ултиматум: „Да проведеш Олимпийските игри в страна, която води война срещу друга държава, означава да покриеш действията на тази нация с олимпийския флаг“.

Шефът на МОК тогава лорд Майкъл Морис Киланин се опита да охлади радикалното настроение.  „За съжаление, от появата на съвременните игри правителствата се опитват да ги използват за политически цели. Има ли поне една държава, която има право да твърди, че спазва изцяло правата на човека и не дискриминира? Игрите не трябва да се използват за демонстриране на предразсъдъци“, заявява той.

Не го чуват, обаче.

„Белият дом реши да се присъедини към този бойкот заедно с други държави, които бяха възмутени от действията на руснаците в Афганистан. Основни инициатори на идеята бяха Великобритания, Канада и САЩ.

В САЩ има алтернативна позиция – например 12 членове на Камарата на представителите и 4 членове на Сената гласуваха против бойкота. Окончателното решение на американския олимпийски комитет е прието едва на 12 април 1980 г., но то е предварително определено.

Робърт Кейн и Дон Милър, съответно президентът и изпълнителният директор на американската олимпийска централа протестираха срещу намесата на правителството, но законът за любителския спорт (1978 г.) им върза ръцете:

Няма единна гледна точка и сред олимпийците.

Много американски спортисти не бяха съгласни с решението на  САЩ да подкрепят протеста на правителството.

Нито един американски спортист не дойде в Москва. Властите предупредиха, че дори участието в олимпийските игри с флаг може да доведе до лишаване от гражданство. Делото на 25 американски спортисти, в което те поискаха правителството да позволи участие в Игрите, не беше удовлетворено.

Мнозина спортисти бяха  лудо разтревожени от пропускането на Игрите-80.

„Когато чух от президента Картър, че няма да ходим в Москва, си помислих – сигурно се шегувате? Бях изумен, че политиката и спортът бяха смесени. Тогава останах без злато, въпреки че трябваше да го спечеля “, признава бегачът Дон Пейдж. Той никога не е гледал финалната олимпийска надпревара на 800 метра, която пропусна заради бойкота, защото е убеден, че можело да грабне титлата.

Шефът на МОК Киланин до последно търсеше изход от кризата – той също се срещна с Картър и Брежнев, но твърдо се придържа към основната си позиция: Олимпиадата трябва да се проведе в Москва.

Най-мощните изпълнения, свързани с бойкота, се случиха на церемонията по откриването и закриването.

Великобритания и Ирландия пуснаха по един човек на парада на спортистите – това бяха ръководителите на делегациите. Други 13 страни  маршируваха по стадион „Лужники“ (тогава стадион „Ленин“) в пълна сила с неутрален олимпийски флаг.

Делегацията на Нова Зеландия пренесе над стадиона черно, напомнящо пиратско знаме с олимпийски пръстени и птиче перо.

Делегацията на Нова Зеландия пренесе над стадиона черно, напомнящо пиратско знаме с олимпийски пръстени и птиче перо – знамето на националния олимпийски комитет. По този начин се представиха и делегациите на  Испания и Португалия.

След Игрите през 1980 г.президентът  Картър награди 450 състезатели без участие на олимпиадата със златни медали на Конгреса – компенсация за пропуска.

След 4 години СССР ще отговори подобаващо и ще отмъсти на САЩ  с бойкот на Игрите през 1984 г. в Лос Анджелис.