Преживeните картини на Атанас Хранов в "Урок по астрономия"

Атанас Хранов е роден в Пловдив. Завършва Средното училище по изкуства в Котел и през 1987 г. Национална художествена академия специалност „Резба” при професор Антон Дончев. Твори в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Художникът има над 40 самостоятелни изложби като осъществява и съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов.

Почитателите на съвременното изобразително изкуство могат да се докоснат до най-новите творби от многообразното творчество на талантливия художник Атанас Хранов в пространството на галерия "Le papillon"до 2 септември.

Твърдите, че не сте мореплавател, но дали сте искали някога да бъдете?

Те така се менят в мен тези желания. Когато съм в морето, съм абсолютно убеден, че съм художник, а когато съм на сушата мисълта ми е винаги в морето. Всъщност като казвам морето, в тези пътешествия морето не ми е отправната точка, а по-скоро самото пътуване. Това, че така хоризонтите ти минават през погледа и че се сменят постоянно, че не знаеш какво те чака отвъд това пристанище, този нос, който ще минеш. Тази неизвестност и търсенето на този тип емоции. Всъщност това е нещото.

Този път урок по астрономия. Какво ще преподавате?

Това е един стар спомен. Стар, стар- от преди няколко години. С един капитан, Румен Луканов, бяхме в Йонийско море и имам един много хубав спомен, с един любим мой екипаж. Тогава той ни обяснявашезвездите. И аз след това си го доизмислих естествено. И в крайна сметка бях написал една много кратка историйка. И това даде и повод да стане тази изложба. Общо взето картините повечето са такива-конкретни неща, които съм преживял. Преживeни картини- с две думи.

Имате доста летящи риби. Това винаги ми напомня за „Аризонска мечта”, за филма.

Да, наистина. Едната от картините се казва „Крадеца на риби”. Тя е малко автопортрет. Всъщност идеята на цялото това плаване и пътешестване по моретата са тези летящи мисли, които постоянно прелитат до теб или излитат от теб. Това никой не може да го разбере точно как става. Но в крайна сметка там всичко може да има крила.

Докъде Ви е страх да пътешествате?

Може би назад. Кой знае, ако се върна назад, може пък да променя много неща, а пък може би това няма да ми хареса чак толкова. Голямо щастие е, че не можем да се връщаме назад. Иначе щеше да стане пълна каша.

Къде е мястото на човека в тази вселенска космогония, която създавате?

Аз имах една любима моя изложба в София, която се казваше „Астрономия на вишните” и разказваше точно за това. Че човек може да си намери своя си свят, навсякъде, където е. Примерно, ако си под едно вишнево дърво и погледнеш нагоре, ти ще видиш всичките съзвездия, ще си измислиш твои, твоя астрология. Може да си гледаш на вишни и така нататък. Човек може да си намери звезди, където и да погледне. Една поляна, ако погледнеш с глухарчета, същата работа. Така че, ти си света.

Този път какви техники смесвате? Какво комбинирате?

Имам както винаги различни експерименти. Имам щастието да владея най-различни занаяти, които са свързани с изкуството. Често се обръщам към пластиката, така че има и такива интересни закачки, да ги наречем. Аз много ги обичам, обекти им казвам. Защото, така или иначе, като нямаш как ясно да наречеш нещо, му казваш обект. Това е така компромисно име от най-различни жанрове в изкуството. Но за сметка на това пък те са много интересни и винаги ги правя с много желание и любов. На самия мен ми е интересно какво всъщност ще излезе от това. Иначе както винаги живописните платна са абсолютно равни, няма никаква фактура върху тях.

Въпреки че живеете в свой свят, което е нормално за всеки автор.. Интересувате ли се от обществените процеси в момента? Защото непрекъснато се чуват упреци към хората на изкуството, към интелектуалците, че не се ангажират с това, което се случва в държавата.

Ако имаш собствен свят, нормално е да не се интересуваш много, много. Плюс това не съм съгласен с нито една от двете страни напълно, така че да мога да застана ясно и конкретно да кажа да, това е моята позиция. Аз не съм съгласен нито с протестиращите, нито с управляващите. Не е там истината. И в двете позиции не намирам своята истина.

Къде е Вашата истина? Имате ли си Ваши лични протести?

Ами да. Те са по-скоро отправени примерно към липсата на любопитство в съвременния човек. Той си е до голяма степен самодостатъчен дори и като говорим за хората на изкуството. В това, което те лично правят и областта, в която работят, тя им е напълно достатъчна и малко не им се ще да погледнат малко встрани да видят и какво става в другите изкуства.

Тази липса на любопитство не убива ли всъщност самото изкуство?

Естествено, че го убива. И тази липса на любопитство пък в останалия свят.. Всъщност все по-интересни и желани стават неща, които се консумират бързо и лесно. Това, което изисква усилие винаги остава малко по-настрани, а пък всъщност то е истинското и същността. И това е много жалко. Има едно желание всичко да става много бързо. И както да го добиваш много бързо, така да го изоставяш много бързо, да вземеш другото, което да е под ръка, да няма никакво усилие дори да тръгнеш малко и да го потърсиш. Те обикновено ти го снасят на готово, там, в някоя реклама и така. Срещу това протестирам.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с художника Атанас Хранов чуйте в звуковия файл: