Виртуозите Людмил Ангелов и Минчо Минчев за пръв път заедно на камерната сцена

Людмил Ангелов с премиерни изпълнения в благотворително национално турне за фондация „Панчо Владигеров“

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

КАМЕРЕН КОНЦЕРТ 

МИНЧО МИНЧЕВ (цигулка) и ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ (пиано)

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

Маестро Ангелов, освен като един от най-виртуозните съвременни пианисти, Вие сте известен и като основател и организатор на международни музикални фестивали. Поредните издания на „Пиано Екстраваганца“ и „Камералия“ продължават да радват меломаните и сега, когато заради COVID пандемията редица други фестивали отпадат. Защо е важно да не се отказваме от живото изкуство?

В тези трудни условия ние трябва да бъдем заедно с нашата публика и се надяваме, че тя също ще бъде с нас. Според мен много е важно в подобна моментна ситуация на пандемия да запазим отношението си към културата. Преди всичко моята лична борба беше да не обявим нулева година за двата фестивала и да продължим да предлагаме на публиката хубава програма. Разбира се, гостите от чужбина през тази година са по-малко от друг път по разбираеми причини, най-вече поради рестрикциите за пътуване.

Което може би дава възможност да оценим повече нашите български артисти...

Разбира се, макар че те винаги са присъствали във фестивалите, в които аз съм участвал като техен директор и като ментор. Тази година имаме също прекрасни концерти и се надявам, че мерките за сигурност няма да станат по-сурови, така че да можем докрай да проведем фестивалите.

Другият радостен факт, който касае и Варна, е, че фестивалът „Камералия“ гостува за първи път с 3 концерта във Варна, като концертите се изнасят в Концертното студио на БНР - Радио Варна. Започнахме на 1 октомври, Деня на музиката, минаха вече два концерта, предстои последният на 28 октомври.

Сега в София „Пиано Екстраваганца“ и „Камералия“ текат паралелно. Отговаряйки на Вашия въпрос, искам да благодаря на Столична община и на Министерството на културата, които продължават да ни подкрепят. В тези трудни моменти получихме финансова помощ от тях, както е било и в предходни години. И това също беше съществен фактор, за да се получат новите издания на фестивала.

Преди София в "Пиано Екстраваганца" концерта с Минчо Минчев ще изнесете във Варна, а може би тук ще свирите друга програма...

Не, програмата е една и съща. Това е едно национално турне, което тръгва от Варна. Правим го по два различни повода, от които единият е благотворителен. Минчо Минчев и аз ще дарим хонорарите си от петте концерта, които ще изнесем в различни градове на България, на фондация „Панчо Владигеров“. Фондацията е юридическото лице, което стои над Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“, защото той изпитва големи финансови затруднения. Това е благородната кауза, заради която решихме да направим турнето. Да не пропусна да отбележа, че концертното турне се осъществява със сътрудничеството на Посолството на Република Турция в България.

Другата, по-човешката страна, е 70-годишнината на Маестро Минчев, която отбелязахме съвсем наскоро – един чудесен повод да отпразнуваме юбилея и с концертно турне. Лично за мен този факт също е специален, защото става дума за първото ни съвместно турне. Представял съм си, че в някакъв момент ще бъдем заедно на сцената и ето че този момент дойде.

Минчо Минчев и Людмил Ангелов, двама виртуози на една сцена в един концерт, това ще бъде истински подарък за ценителите на класическата музика! Кажете, да се свири с Минчо Минчев по-различно ли е, отколкото, примерно, с Веско Ешкенази?

Всеки цигулар има различен стил, както и ние, пианистите се отличаваме с различен стил и това е съвсем нормално. Хубаво е, когато има възможност, чрез камерната музика, един музикант да общува с различни партньори на камерната сцена. Това обогатява всеки един от нас и дава нови възможности и нови хоризонти за интерпретация.

Дали ще направите диск с Минчо Минчев, както беше с Веско Ешкенази в онзи незабравим Ваш концерт в прослава на тангото?

Дай боже, нищо не се знае. Засега това е един хубав проект, репетициите вървят чудесно, много добре се разбираме, много бързо стават нещатата. Нищо чудно в някакъв бъдещ момент да узрее и идея за звукозапис.

Вашите концертни изяви се характеризират с внимателен подбор и изискан вкус и сегашният концерт не прави изключение. Освен Бетовен, чиято 250-годишнина от рождението отбелязваме през тази година, защо се спряхте на останалите композитори – Бетовен, Шнитке и Франк?

Идеята ни бе да съчетаем различни стилове. Най-напред да уточня, че произведенията, които изпълняваме, в началото на първата и в началото на втората част, са Шакона в Сол минор от Томазо Витали и Сюита в старинен стил от Алфред Шнитке. Те са премиерни за мен, аз не съм ги изпълнявал досега и затова с удоволствие приех предложението на Минчо Минчев да ги включим в програмата.

По този начин допълнихме стилово едно предкласическо произведение, каквото е това на Томазо Витали и съответно Сюитата в старинен стил от Алфред Шнитке с такива големи класически произведения като Соната №5 във Фа мажор, Оп. 24 «Пролетна»

от Лудвиг ван Бетовен и Соната в Ла мажор от Цезар Франк. Надявам се, че тази музикална драматургия в нашия концерт ще допадне на зрителите..

И двамата с Минчо Минчев сте свързани с Варна, били сте артистични директори на ММФ "Варненско лято" и двамата продължавате, за радост на нас, варненци, да сте част от творческия живот на града. Има ли го този сантимент в концерта и въобще какво е за Вас Варна? 

Обичам Варна като мой роден град. Както казваме ние, българите, пъпът ми е хвърлен тук, така че това е нещо, което няма как да не оказва влияние. За мен всички срещи с варненската публика са били много очаквани и с голям трепет съм подготвял всички мои варненски концерти. Предполагам, че и Маестро Минчев, който също е свързан с Варна и с ММФ „Варненско лято“, изпитва същите чувства като мен.

Интервю: Виолета Тончева