Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Може ли сбор от рецепти да привлича туристите

| обновено на 27.10.20 в 15:12

Колко от вас смятат, че за регионът на Варненското Черноморие най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика?

Да, правилно сте прочели!

Макар да звучи странно и непознато, именно това предвижда за Варна проектът „Национално меню“. Той е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университета по хранителни технологии в Пловдив, чийто аргумент е, че световната практика сочи, че включването на храни и напитки в различни културни събития е предпоставка за привличането на 35 % повече туристи.

Проектът, започнал през лятото, стъпва и върху идеята, че в последните години все повече чужди, че и наши туристи се насочват и към т.нар. гурме туризъм и желаят да се запознаят поне частично с националната и регионалната ни кухня. Затова България е разделена на девет туристически района с центрове Пловдив, София, Русе, Велико Търново, Казанлък, Благоевград, Смолян, Бургас и Варна, а за всеки от тях са заложени традиционни ястия и напитки.
Похвален почин, както се казва, но оказва се механичният сбор от рецепти, дело на преподаватели от пловдивския университет, е пропуснал - на първо място, че Варна има излаз - и то не малък, на море.

Вярно, че традиционните рецепти във Варна и региона далеч не се изчерпват с рибата и рибните ястия, но представеният сбор от гозби е далеч от онова, което дори и няколко поколения варненци и живеещите в региона помнят или са срещали. А супа от коприва - с яйце или без, се готви навсякъде в България и трудно може да се каже, че е характерна само за Варненско.

При всеки един такъв проект, който цели привличане на чужди туристи трябва да се отчитат не просто няколко рецепти, но най-вече дали те съответстват на вкуса на туристите, които искаме да привлечем. Това коментира за Радио Варна Желязко Каракашев - ресторантьор и хотелиер, с опит у нас и по света и един от основателите на проекта "Черноморска кухня".


Желанието българските ястия да се превърнат в разпознаваем бранд трябва да включват и още няколко неща, смята Каракашев. В списъка влизат и осъвременяването на рецептите в съответствие с днешните разбирания за храната, достъпността и икономическата обосновка на продуктите, начинът за представянето на ястията.

Трябва да погледнем старите рецепти по модерен начин. Масово, готвачите у нас стигат само до кухнята и се ограничават до занаятчийските умения. Липсва образованост, в която на първо място е нужно разбиране за физиологията на човека. Традиционната кухня трудно би съответствала на днешните вкусове, защото вече имаме други естетически усещания. Дори кебапчета и кюфтетата вече трябва да ги предлагаме по друг начин, убеден е Каракашев.

Да не говорим, че трудно може да се говори за ястия, които са категорично категоризирани като национални, може би с изключение на шопската салата, която всички знаем е изобретение на някогашния "Балкантурист". Голяма част от приеманите у нас за типично български ястия се готвят в голяма част от Балканите, по Средиземноморието и в пределите на някогашната Османска империя. Често забравяме и факта, че освен обща история всички ние в тези райони делим и обща кухня.

Подробностите чуйте от интервюто с Желязко Каракашев:





Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Светлозар Желев: Книгите са жизнено важни за оцеляването на духа и психиката на хората

Много е важно книжарниците да останат отворени, защото книгите, литературата и културата са жизнено важни за оцеляването на духа и психиката на хората. Книгите са лекарство в това време, в което мерките за справяне с коронавируса се засилват. Това каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ към НДК...

публикувано на 27.11.20 в 12:11

Актьорът Свилен Стоянов за театъра през човешката съдба

За любовта към театъра, за театъра през човешката съдба, за богатия творчески път, за публиката, за ценните приятелства, вдъхновението и за хората, които не могат без морето разказва актьорът Свилен Стоянов в интервю на Даниела Стойнова. Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ бе удостоен с годишната награда на клуб „Отворено общество“..

публикувано на 25.11.20 в 12:53
Елена Вутова

Ще изгубим ли човечността си заради страх от зараза

Тя е на 17 години и има мнение за всичко, което се случва около нас. Може да решава задачи и да пише есета. Математиката я е научила, че всеки проблем има решение, а литературата, че във всяко решение може да се намери проблем. Така съчетавайки двете науки расте във време на ковид-пандемия и съвсем скоро й предстои да поеме пътя си след..

публикувано на 24.11.20 в 12:25

Кой трябва да оборудва домашния офис

Светът реагира на бързото разпространение на COVID-19 чрез различни мерки, една от които е преминаване към работа от вкъщи. Все повече хора и у нас са принудени да работят в режим  "home office", след като на  работодателите бе дадена възможност едностранно да възлагат дистанционна работа на персонала. Едновременно с това те са длъжни да осигурят..

обновено на 23.11.20 в 16:05

Мариан Желев призовава "Спете спокойно"

Малки художествени форми, предимно разкази и фейлетони, есета и импресии, омесени с мемоарна, пътеписна, лирична или социално ангажирана белетристика. В практиката на книгопечатането това значи, че в ръцете си читателят ще разгърне една на пръв поглед с не много висока корица книжка, но с приличен обем и с лекота на прочитане и възприемане...

публикувано на 22.11.20 в 12:00

Пламен Монев: Чудото на картините е дарът на несъществуващото в реалността

Животът не спира и ситуацията ме провокира да осъществя една отдавнашна своя мечта – да рисувам места, където съм бил и искам да отида отново. Пътувам единствено в Стария свят – Италия, Франция, Германия...Винаги ме тегли към моретата, крайбрежията. Всичко ми е интересно, всичко може да бъде видяно с нови очи, казва варненският художник Пламен Монев в..

обновено на 21.11.20 в 20:45

Арх. Христо Топчиев: Нека варненската общественост реши, високи сгради навсякъде или обособени в определена зона

Високите сгради във Варна пораждат високи страсти. И не защото до сега не е имало такива в морската столица. Страстите дори не касаят въпроси свързани както със сигурността, така и с безопасността. По скоро споровете са в посока естетика и функционалност. Периодично в общественото пространство възниква напрежение, предимно за начина по..

обновено на 21.11.20 в 14:41