Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли сбор от рецепти да привлича туристите

| обновено на 27.10.20 в 15:12

Колко от вас смятат, че за регионът на Варненското Черноморие най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика?

Да, правилно сте прочели!

Макар да звучи странно и непознато, именно това предвижда за Варна проектът „Национално меню“. Той е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университета по хранителни технологии в Пловдив, чийто аргумент е, че световната практика сочи, че включването на храни и напитки в различни културни събития е предпоставка за привличането на 35 % повече туристи.

Проектът, започнал през лятото, стъпва и върху идеята, че в последните години все повече чужди, че и наши туристи се насочват и към т.нар. гурме туризъм и желаят да се запознаят поне частично с националната и регионалната ни кухня. Затова България е разделена на девет туристически района с центрове Пловдив, София, Русе, Велико Търново, Казанлък, Благоевград, Смолян, Бургас и Варна, а за всеки от тях са заложени традиционни ястия и напитки.
Похвален почин, както се казва, но оказва се механичният сбор от рецепти, дело на преподаватели от пловдивския университет, е пропуснал - на първо място, че Варна има излаз - и то не малък, на море.

Вярно, че традиционните рецепти във Варна и региона далеч не се изчерпват с рибата и рибните ястия, но представеният сбор от гозби е далеч от онова, което дори и няколко поколения варненци и живеещите в региона помнят или са срещали. А супа от коприва - с яйце или без, се готви навсякъде в България и трудно може да се каже, че е характерна само за Варненско.

При всеки един такъв проект, който цели привличане на чужди туристи трябва да се отчитат не просто няколко рецепти, но най-вече дали те съответстват на вкуса на туристите, които искаме да привлечем. Това коментира за Радио Варна Желязко Каракашев - ресторантьор и хотелиер, с опит у нас и по света и един от основателите на проекта "Черноморска кухня".


Желанието българските ястия да се превърнат в разпознаваем бранд трябва да включват и още няколко неща, смята Каракашев. В списъка влизат и осъвременяването на рецептите в съответствие с днешните разбирания за храната, достъпността и икономическата обосновка на продуктите, начинът за представянето на ястията.

Трябва да погледнем старите рецепти по модерен начин. Масово, готвачите у нас стигат само до кухнята и се ограничават до занаятчийските умения. Липсва образованост, в която на първо място е нужно разбиране за физиологията на човека. Традиционната кухня трудно би съответствала на днешните вкусове, защото вече имаме други естетически усещания. Дори кебапчета и кюфтетата вече трябва да ги предлагаме по друг начин, убеден е Каракашев.

Да не говорим, че трудно може да се говори за ястия, които са категорично категоризирани като национални, може би с изключение на шопската салата, която всички знаем е изобретение на някогашния "Балкантурист". Голяма част от приеманите у нас за типично български ястия се готвят в голяма част от Балканите, по Средиземноморието и в пределите на някогашната Османска империя. Често забравяме и факта, че освен обща история всички ние в тези райони делим и обща кухня.

Подробностите чуйте от интервюто с Желязко Каракашев:







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Myles Kennedy (ALTER BRIDGE, SLASH): Използвам всеки момент, когато съм буден, да живея и да дишам

Интервю с Myles Kennedy(ALTER BRIDGE, SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS) Паралелно с успешната кариера като вокалист на ALTER BRIDGE и SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS, Myles Kennedy издаде „The Art of Letting Go“, трети солов албум след „Year of the Tiger“ от 2018 и „The Ides of March“ от 2021 година. „The..

публикувано на 02.01.25 в 08:05
Д-р Здравко Нунев от варненската АГ-болница „Проф. д-р Д. Стаматов“

Д-р Здравко Нунев: Имаме ръст на ражданията, но и повече недоносени бебета

2024 г. беше една нелека година, но имаме хубава статистика - ражданията са с 39 повече в сравнение с 2023 г. и общо са 1 881. За жалост повече са родените недоносени  - общо 263  бебета. Като процент е близък до средния за страната. Ние обаче сме специализирана болница и при нас нерядко идват по-тежки случай, което налага преждевременни раждания...

публикувано на 01.01.25 в 11:50

Любители на моржуването с дихателно утро и плуване в студеното море във Варна на 1 януари

Любители на моржуването могат да поплуват в студеното море във Варна на 1 януари. Новогодишно дихателно плувно утро ще се проведе за пореден път в първия ден от новата година. В предишни години в проявата са се включвали десетки, а в зимните морски води за здраве са се хвърляли по 40 човека от различни възрасти. Организатор на инициативата е Емил Златев -..

публикувано на 01.01.25 в 08:00

Пожарникарят Христо Христов: Дежурството на Нова година винаги е най-тежкото

Календар с варненски пожарникари събира средства за кампанията "С обич за децата в памет на бащите герои" на Синдикалната федерация на служителите на МВР. Снимките от 12-те месеца в годината показват огнеборците в работна среда, а в първия месец от новата година ще видим Христо Христов.  Той е роден на 4 януари и затова избира да бъде точно..

публикувано на 31.12.24 в 08:00

Ravn (1349): За баланс е необходимо да познаваш и мрачната, и светлата част от себе си

Интервю с Ravn (1349) 1349 е годината, в която Черната смърт пресича границите на Норвегия, унищожавайки 2/3 от населението, слагайки край на Златния век в страната. През 1997 година банда младежи, несъгласни с посоката на развитие на блек метъла, поставят началото на 1349. През 2024 групата издава албума „The Wolf & the King“. Основната причина..

публикувано на 31.12.24 в 07:30

Стихосбирката "Не може да е късно за любов" в подкрепа на фондация "Искам бебе"

Приятелството на две жени, запознали се преди много години в ролите си на учител и ученик, се превръща в литература, в любов и в кауза. Първата стихосбирка на преподавателя по Български език и литература в Добрич Атанаска Георгиева се появи в края на лятото тази година и носи заглавието „Не може да е късно за любов“. Уверена, че именно любовта е..

публикувано на 30.12.24 в 08:00

Бебето и Татяна, баща-художник и дъщеря-архитект разказват за реставрирането на къщи на няколко века в Родопите

Художникът Станислав Станчев-Бебето заедно със своята дъщеря арх.Татяна Станчева са се захванали с предизвикателна и за двамата творческа работа – възстановяване на стари къщи. Работили са в цялата страна, но най-много са завършените им проекти в родопски села. Имам афинитет към дървото и специално към стари дъбови дъски,..

публикувано на 28.12.24 в 16:44