Класика и световна джаз премиера в програмата на XXI Коледен музикален фестивал

На диригентския пулт ще застане Маестро Георги Николов, за когото кариерата на диригент е естествено продължение на работата му като виолончелист и вокалист. Той е от младото поколение диригенти, които особено допадат на публиката. Завършил дирижиране във Виенската консерватория (2017), той още като студент основава и става музикален директор на New VIS Orchestra (2015), който бързо придобива популярност с мащаба и качеството на своите проекти.

Солист на първия концерт от Коледния музикален фестивал 2020 ще бъде изключителният български пианист Людмил Ангелов. Ще прозвучи Бетовеновият V Концерт за пиано и оркестър, наричан още „Императорски”, а увертюра „Риенци” от Рихард Вагнер и Недовършена симфония №8 от Франц Шуберт ще дооформят празничната рамка на вечерта.

Музикалната Коледа не би била възможна без последния хитов мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира” (24 ноември, 19 ч., Основна сцена), чиято единствена българска постановка е на варненска сцена. Елегантната постановка на проф. Светозар Донев и Маестро Страцимир Павлов е сред любимите спектакли на солистите Пламен Райков – Фантомът и Илина Михайлова – Кристин, защото тя им дава възможност да покажат цялата сила на многостранния си талант - вокален и артистичен. Ако все още не сте гледали „Любовта никога не умира”, непременно ще останете очаровани от малката голяма артистка Белла Петрова в ролята на Густав – сина на Фантома и Кристин.

Мюзикъл Гала ще радва почитателите на жанра с откъси от мюзикъли на Андрю Лойд Уебър (8 декември, 19 ч., Основна сцена). В този своеобразен апотеоз на мюзикъла ще се изявят солистите: Мария Павлова, Жана Костова, Лиляна Кондова, Калина Жекова, Вяра Железова, Белла Петрова, Момчил Караиванов, Борислав Веженов, Свилен Николов, Нейчо Петров, Людмил Петров, Пламен Георгиев, Николай Димитров. В празничния гала концерт, под режисурата на Сребрина Соколова и диригентството на Страцимир Павлов, свой дял ще имат хорът, балетът и оркестърът на Държавна опера Варна.

XXI Коледен музикален фестивал поднася още 3 мюзикълa – премиерните от тази година „Чаплин - Мюзикълът” от Крис Къртис (11 декември, 19 ч., Основна сцена) на Борис Панкин, наричан още „режисьора на хитови мюзикъли“; „Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте (21 декември, 19 ч., Основна сцена) на Петко Бонев, режисьорът, който също е създал прекрасни мюзикълни постановки на варненска сцена и „Чикаго“ от Джон Кандър, отново на Борис Панкин (29 декември, 19 ч., ФКЦ). За качествата на „Чаплин”, „Парижката Света Богородица” и „Чикаго” достатъчно добре говори и името на Маестро Страцимир Павлов, завърнал се от САЩ в България, за да израсне като най-добрия диригент на мюзикъли в България.

„Чаплин” е нов бродуейски мюзикъл, адаптация по биографията на един от най-великите артисти на всички времена. Варненската опера получи правата за поставянето на мюзикъла с благословията на наследниците на фамилия Чаплин. Зрителите няма да видят поредица от дати и години, а художествени разкази за действителни личности, някои от тях, макар и на преклонна възраст, все още сред нас. „Представяме историята на Чаплин с изключително богато мултимедийно решение, което проследява пътя му от комедиен актьор до велик филмов творец. Работим със сценографа Константин Гарнизов и Ирина Радованова при мултимедията, също с Калоян Божилов, младия български оператор, два пъти носител на „Златна роза“ от Варна, автор на визията на най-добрия български филм с международно признание „Ага”. Всъщност това е спектакъл за силата на човешкия дух – не по време на война, не по време на епидемия, а в това, което всеки ден човек преживява”, споделя Борис Панкин.

Задължително е да споменем тук изключително силния състав от певци и танцьори, сред които блестят Мариан Бачев в ролята на Чаплин, Мария Павлова като Ууна Чаплин, Борислав Веженов, като брата на Чаплин и Десислава Николова, като журналистката, която преследва Чаплин.

„Парижката Света Богородица”, с оркестрация на Данко Йорданов, предлагаме като театрализиран концерт с костюми, със своя драматургия, сценография и хореография. Зрителите ще видят парижката катедрала без пораженията от последния опустошителен пожар, в цялото й величие, възкресена със средствата на 3D мапинга. А песенните номера, сред които и световни хитове, се изпълняват на оригиналния им език. В ролята на Квазимодо се превъплъщава Велин Михайлов, а в ролята на Есмералда – Калина Жекова.

„Чикаго” с великолепната хореография на Анастасия Неделчева и невероятните изпълнения на Мариан Бачев, Лилия Илиева, Десислава Николова, Борислав Веженов и целия екип е едно динамично, драматично и красиво представление, което буквално зашемява зрителите на всички сцени, където е играно досега.

Операта е приоритет и затова Коледният фестивал поднася три от най-добрите постановки на Държавна опера Варна – премиерните от това лято „Бал с маски“ (27 ноември, 19 ч., Основна сцена), диригент Григор Паликаров и „Макбет” от Джузепе Верди, диригент Стефан Бояджиев (4 декември, 19 ч., Основна сцена), както и „Норма” от Винценцо Белини, диригент Сунай Муратов (10 декември, 19 ч., Основна сцена).

Шедьовърът на Верди „Бал с маски”, с впечатляващата трактовка на прочутия испански режисьор и сценограф Игнаси Кристиа, събра овациите на Опера в Летния театър. Този творец от световната сцена бе впечатлен от силната оперна традиция във Варна и възможността за кариерно израстване на оперните певци – нещо, което според него Барселона няма. Много плодотворна се оказа колаборацията между режисьора и диригента, в която диригентът се стреми да възстанови от партитурата музикалното мислене на Верди, а режисьорът се възползва максимално от либретото на Сома. И в този тандем между музика и драма се пресичат театралната и музикалната гледна точка по възможно най-добрия начин. Резултатът, ще се убедят сами зрителите, е един органичен и крайно въздействащ прочит. На сцената ще аплодираме големите български оперни гласове Иван Момиров – Рикардо и Венцеслав Анастасов – Ренато, заедно с Димитринка Райчева – Амелия, Ирина Жекова – Оскар и др.

„Макбет” от Джузепе Верди е последната постановка на незабравимия главен режисьор на оперния театър във Варна Кузман Попов, който в края на октомври пое по вечния си път. Невероятно проникновен творец, свързал целия си артистичен път с Варненската опера, той пресътвори на нашата сцена почти всички заглавия от световната оперна съкровищница. Авторският му натюрел триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

Всичко това важи с пълна сила за „Макбет”, чиято премиера от това лято докосна сърцата на меломаните, както и за „Норма” от Белини, отличена на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (2017). С главните герои в „Макбет” сега ще ни срещнат Пламен Димитров – Макбет, Габриела Георгиева – Лейди Макбет и Иван Момиров – Макдъф. В главните персонажи от „Норма” ще се превъплътят: Елена Росси от Италия – Норма, Валерий Георгиев –Полионе, Даниела Дякова – Адалджиза, Гео Чобанов – дебют като Оровезо.

XXI Коледен музикален фестивал ще поднесе на 30 ноември 2020, 19 ч., Основна сцена, и една световна премиера. Това е Jazz Cats Symphony, юбилеен авторски проект на Христо Йоцов, перкусионист, композитор, професор, една от големите фигури на съвременната джаз сцена. Освен неговите барабани, в Jazz Cats Symphony ще чуем Арнау Гароффе – тенор, саксофон, Любо Цанев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас и Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Ганчо Ганчев. Проектът се реализира с подкрепата на Министeрството на културата. Христо Йоцов направи във Варна и световната премиера на своя мюзикъл „Сън в лятна нощ“ (2018).

„Котешкият” проект е много специален за Христо Йоцов, който отдавна съжителства с котки и твърди, че познава и разбира тези невероятни създания. Освен това Cats е нарицателно за джазовите музиканти по света; нещо повече – това е и вид ценз за ниво и професионализъм. И така, Христо Йоцов създава Jazz Cats през 2016 г., първоначално като клубен проект, вдъхновен от би-боп традицията. Майсторството на четиримата музиканти и високата степен на енергия довеждат до обогатяване и разнообразяване на репертоара, което превръща проекта в концертен и фестивален. През 2017 г. е издаден първият албум Jazz Cats, с който групата концертира в страната на фестивални и клубни сцени. През март 2018 г. „котките" изнасят с голям успех концерт в Барселона, родния град на Арнау. Следва вторият албум Jazz Cats 2 с по-фюжън характер. Междувременно проектът се разраства до Jazz Cats Symphony през 2020 г. и световната премиера във Варна, с която големият музикант отбелязва своята 60-годишнина.

Обичаният от всички традиционен Коледен концерт, сега с първокласните солисти Ирина Жекова (сопран), Мария Павлова (сопран), Иван Момиров (тенор) и Иво Йорданов (баритон), ще има три издания (17 декември, 22 декември, 23 декември, 19 ч., Основна сцена). На диригентския подиум ще застане младият български диригент Димитър Косев. Той получава музикалното си образование в Prayner Konservatorium – Виена, със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер, като асистира и на проф. Йозеф Щолц в класа по оперно майсторство. През 2014 г. на 21 години завършва Консерваторията с пълно отличие. Работи с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra, дебютира в България (2013), дирижира новогодишния концерт на Русенската филхармония (2015) и коледния концерт на Софийската филхармония (2018). Работи в Старозагорската и Русенската опера, за чийто главен диригент е избран през лятото на 2020 г. След първата награда за модерна музика на Vienna Young Pianiasts (2006) и за изпълнение на Едвард Григ (2007), Димитър Косев печели още конкурси и отличия, сред които наградата на JCI „Най-изявените млади личности на България“, златна значка „Русе” и „Златно перо” на Радио Classic FM и Галерия „Макта” (2019).

При всички културни събития се спазват стриктно противоепидемичните мерки с редуциран брой на зрителите до 30% от капацитета на Основна сцена. За да се осигури необходимата дистанция между оркестрантите, те излизат от оркестрината на сцената, включително и при оперните спектакли, които се предлагат като концертни изпълнения с костюми.