Коледата на семейство Аракелян

Да празнуваш Коледа два пъти – тази традиция спазва през целия си живот Ванухи Аракелян, председателят на варненския апелативен съд.

Бидейки едновременно с варненски и арменски корени, тя разказва за привилегированата роля на арменците в България, които имат възможността да празнуват Коледа два пъти – българската - на 25 декември и арменската – на 6 януари.

Активен участник и помощник в коледното украсяване и кулинарно приготовление е и дъщеря й Мариам.

За коледния дух и традиции двете дами разказват пред Даниела Стойнова.

Д.С.- Как посрещате българската Коледа?

В.А.- По всички правила, писани, неписани, наследени, видени; със събирането у дома, разбира се със спазването на мерките, както е повелята на нашето време на изпитание.

Д.С. - А голям арменски род ли сте, по колко души се събирахте, когато нямаше ограничения?

М.А.- Около 30.

В.А. - Около 30, да. Родители, деца, внуци. Онова усещане за Коледа, което е другото име на семейството,на любовта, на връзките, които преминават през поколенията, дори да не се виждаме много често с тях.

Д.С. - Мариам, ти какво правиш за украсата вкъщи?

М.А. - Предпочитаме заедно да правим елхата, от мен идва инициативата за украсата, аз обичам да е украсено.

Д.С.- В моето семейство понякога спорим кой да сложи най-отгоре звездата...

В. А.- Ние спорим кой да сложи лампичките. Голямата слабост на всички ни са онези светлинки, които заместват истинския огън. Понеже живеем в домове, в които няма място за жив огън.Затова внимаваме как да бъдат разположени светлините, че да се виждат отвсякъде по най-добрия начин.

Д.С. - Живо ли е дървото, или е изкуствено?

М.А. - Тази година решихме да е изкуствено. Миналите години предпочитахме живо, което впоследствие засаждахме на лозята или в двора на леля ми.

Д.С. Каква е вашата елха тази година?

В.А. - Бяла и зелена е тазгодишната елха, която си купихме, сякаш е навалял сняг върху нея.  Защото другото име на Коледа е бяло. За съжаление във Варна сме рядко благословени да имаме бяла Коледа, затова поне елхата ни да в бяло.

Д.С. - Вие обичате ли сняг?

В.А. - Зависи. Относително.  Понеже сме морски хора, любимият ни сезон е лятото, любимото ни място е плажът. Разбира се, Северното Черноморие.

Д.С. - Какво приготвя Ваня Аракелян за Коледа?

В.А. - Никой няма да се изненада. Сарми във всички разновидности, защото има фен клуб на лозовите сарми: постни и с кайма, сарми със зелеви листа. Мариам обича класическите арменски постни сарми, всъщност всички ги обичаме, те са с канела, със стафиди, бахар, черен пипер, трябва да са тънки и дълги. Готвим заедно.

Д. С, - Казвате ли си молитвата, като се съберете? Кога си намирате подаръците, под елхата ли са те?

В.А. - Темата с подаръците е много деликатна, защото много трудно издържаме да не сме ги поднесли преди това. Нямам търпение да се зарадвам на радостта на близките си, поради това някои от тях вече са дадени. Разбира се казваме молитва, благодарим на Господ за добрините му през годината, молим се да сме смирени, да има благодат във всеки дом, молим се за здраве-тази година повече от всяка друга, молим се да премине това зло, пред което сме изправени. Напоследък ме е страх да отворя фейсбук...

Д.С- Но надеждата остава, нали?

В.А. - В едно телевизионно предаване чух, че това ще бъде най-тъжната Коледа и направо изтръпнах. Защото със сигурност има домове, в които има тъга и непрежалима загуба, но не може да говорим за Коледа като за нещо тъжно. Тя винаги трябва да бъде свързана с надежда, очакване, смирение и радост.

Д.С. - Какъв подарък очаквате от всички?

В.А. - Повече от подаръка като материален предмет ни радва прегръдката, с която той е поднесен; целувката, погалването по главата, тихите думи, да знаеш, че много те обичат... Всъщност това е по-големият подарък.

Цялото интервю бихте могли да чуете в прикачения звуков файл: