Владимир Иванов: Човекът е едно "защо"

Голямо име в българската графика, изключителен ерудит, знакова фигура в интелектуалния елит на Варна, проф. Владимир Иванов представя свои работи от 80-те години на ХХ век до днес.

Откриването бе на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна.

Изложбата е по повод наближаващата 75-годишнина на художника и е само от произведения от колекцията на Цвета Георгиева.

Отдавна исках да представя колекцията на приятелката ми Цвета Георгиева, защото е хубаво да се види нещо, което показва връзката на двама души -  едно приятелство на 40 години, споделя художникът. 

В експозицията има принтове, дълбок печат, литография, поп-живопис – един обект – истинска вратичка, има и рисунка. 

"Най-старите са от началото на 80-те години, излагал съм ги в първите Биеналета на графиката във Варна, има една работа от 1984 г., която намери отзвук и сред колегията, и сред зрителите – „Тайни послания“. Тя беше отправна точка за работата ми в следващите години. След това има други графики, като едната от тях съм правил в Амстердам, един принт от 2012 г. – и една рисунка. Всички работи в изложбата са в концептуален план, в един регистър, където се стремя да превалира идеята пред изпълнението, макар че в графиката това мъчно се постига. В един традиционен вид изкуство аз съм се опитал да внеса концептуални моменти. Което в 80-те години не беше много популярно в България", казва проф. Владимир Иванов.

Какво е общото между тези творби, освен че са колекция на определен човек, но какво казват за Вас? Какъв ключ дават към Вашата личност, към Вашето творчество?

Може би не съм аз този, който трябва да каже.  През годините, от една страна, човек се променя, средствата се променят, времето се променя, но от друга страна, нещата, които съм търсил в началото, продължавам да търся и сега. Едно категорично пластическо въздействие върху публиката и едно търсене за смисъла на всичко това. Аз непрестанно се питам има ли смисъл всичко това.

Каква е историята на „Imagine”?

Познаваме песента, култовото произведение. В известна степен аз съм продукт на тези години и даже и децата ми по някакъв начин поеха тази щафета.

Това, че съм написал тази дума, която е и символ, на стара стена на една от старите сгради на Окръжна болница за мен е специфичен случай, защото съм роден на метри от болницата, в една къща. Това е историята, свързана с моето детство, с хората, които са ме отгледали. Но това все пак е болница. Това е границата между живота и смъртта. Това вече придобива друг по-метафизичен смисъл. Това е обем, който обхваща живота - неговото начало и неговия край.

Това, което е нематериалното у нас- душата, това, което надмогва живота и остава във вечността. Все пак аз вярвам, че част от нас остава.

Да задам и аз този въпрос, който и вие задавате: Това изкуство ли е?

Изкуство на 20 век постави под въпрос правенето на изкуство. През 70-те години този въпрос го задава американският концептуалист Джоузеф Коуст, който казва, че фактически този въпрос определя и качеството на едно произведение. Ако то възбужда този въпрос, значи е съвременно изкуство. Тоест спрегнато е със съвременните тежнения въобще в обществото. Може да се спори, но аз лично поех по този път- пътя на авангардa и не съжалявам, защото това е едно изследване на възможности и границите на изкуството. Сега от позицията на повече години някак си по-зряло гледам на нещата.  Авангардът е част от историята, а историята е по-богата от едни 100 години авангард.

Но тези взривове, тези блясъци на енергия през 60 -те, 70-те години оставиха следа в търсенията в изкуството, оставиха следа в погледа на човека върху изкуството, върху ролята на художника и на зрителя. Всичко това беше завъртяно във вихър, който остави следа, обогати културата на втората половина на 20 век и доведе до резултати, може би за някого много спорни, но те останаха в изкуството, в музеите и човек може да отиде и да разсъждава това какво е и за какво е.