Александър Петров от Добрич с голямата награда на фондация „Димитър Бербатов“

Александър Петров от Добрич е лауреат на Голямата награда за 2020-а година на Фондация „Димитър Бербатов“ от тринайстото издание на Годишните награди „Успелите деца на България“. 19-годишният младеж, който от години се занимава с пеене в Студио за поп-рок певци „Сарандев“ и пише поезия, спечели първото място в категория „Изкуства“. Само през изминалата година Александър Петров е участвал в 10 международни поп конкурса, организирани в Армения, България, Естония, Косово, Латвия, Молдова и други страни, печели 2 Гран при, 9 първи, 1 втора, 1 трета и 1 специална награда. Повече за Александър и неговите мечти чуйте в интервюто на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова. 

С теб сме се срещали през годините много пъти във връзка с твоите концертни изяви, във връзка с твоите поетични занимания, с успехите, които си осъществявал през годините. Сега отново се срещаме, защото ти имаш поредната награда и за нея казваш, че е венецът на всички награди, които до този момент си получавал, но разкажи ни малко повече за нея.

В моята фейсбук страница се изразих, че това е „черешката на тортата“ в моя над 12-годишен труд - и в музика, и в литература. За мен определено е много значима, защото е съвсем различна. Тази изключително висока оценка, тук по-скоро се гледа комплексно на всички твои постижения, а миналата година, знаем, беше много трудно и въпреки всичко някои от нас се възползваха от това и продължиха да ходят по конкурси. Фондация „Димитър Бербатов“ присъжда всяка година отличия в три възрастови групи, в три направления. Аз съм в най-голямата група – 9-12 клас. Тази година съм лауреат на фондацията. Разбира се, винаги има и двама финалисти, освен лауреата, които също са претенденти и също са много достойни, както и всички деца, които са номинирани от фондацията. За мен е голяма чест, защото аз наистина не очаквах. Да си призная, ако майка ми не беше гледала клипа на Димитър Бербатов, аз не съм много сигурен, че щях да разбера ,защото публикацията не излиза на всички и бяхме страшно развълнувани. За мен това е и някаква мечта, която аз не съм вярвал, че ще мога да осъществя, защото знам колко много деца са номинирани от фондацията и то в различни направления на изкуствата. Така че тази награда за мен е огромна чест и отговорност.

Имаш ли вече издадена стихосбирка?

Да, имам своята дебютна книга още на 14-годишна възраст, казва се „Следобедна усмивка“. Надявам се в близко или малко по-далечно бъдеще да подготвим втора, защото трябва да се понатрупа малко житейска проза, за да се получи качествената поезия и да имат читателите какви нишки да разплитат и какво да разгадават между редовете. 

Съдейки по заглавието на първата ти стихосбирка, усмивката ли е тази, която те води?

Усмивката е най-силното ми оръжие. Всички хора, които ме познават, са наясно в това. В това се състои и чарът ми, когато се намирам на сцената, защото аз много обичам да се усмихвам и го правя истински, така че -  да, с усмивка вървя напред.

След като завърши вече 12-и клас, накъде поемаш?

Поемам към много необятна специалност каквато е медицината. Не съжалявам за своя избор, защото смятам, че  трябва да се захвана със сериозна професия. Изкуствата са нещо прекрасно, но предпочитам да забавя малко темпото и да се фокусирам върху нещо друго и този път да използвам по-скоро своите умствени способности.

Казват, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Твоите мечти колко са големи и имате ли младите хора възможността в България наистина да следвате големите мечти?

Ако ми бяха задали този въпрос преди няколко години, вероятно отговорът ми щеше да е уклончив. Но явно е възможно, защото всичко, което съм постигнал, е на базата на много труд. Това е голямата разлика и смятам, че -  да, човек може да си постига мечтите. Много е трудно, но когато сме постоянни и даваме всичко от себе си, един ден ще успеем. 

И все пак е лято. Какво си планирал до края на лятото преди да се гмурнеш в следващата си инициатива?

Надявам се да прочета много книги, излизам активно с приятели, тоест се отдавам на активна почивка, защото съм наясно какво ме очаква. Тепърва ще става все по-трудно. Убеден съм в това. Може би лесните години, поне за мен, започват да отминават. Все повече осъзнавам, че навлизам в света на възрастните и се моля всеки един от нас да си даде сметка коя е силната му страна, да дава всичко от себе си и  по възможност да остане в България, защото това е много сериозен проблем. На мен ми се иска да остана в България. Надявам се да направя всичко възможно за това. Това пожелавам на младите – да бъдат здрави, да обичат, да вдъхновяват и да позволяват на околните да им дават криле, защото в противен случай всичко е загубено.