Даниел Димитров: Всеки ден научавам по нещо от своите ученици

За Даниел Димитров да си учител е призвание. Тази есен, след 7-годишно прекъсване, той се завръща към своята професия и най-голяма страст. И открива, че средата в българското училище е променена. Към по-добро.

Даниел Димитров завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” със специалност “Българска филология”. Любовта му към книгите се заражда от ранна детска възраст и именно тя е причината той да избере професията учител. Днес той преподава на 8 и 9 клас в Частна профилирана гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери" във Варна.

Още като дете заобичах много книгите. И когато дойде времето да кандидатствам в университет, се насочих към няколко специалности, които бяха свързани с книгите, със словото - филология, философия и още някои хуманитарни науки. И така, по естествен път, стигнах до учителската професия.

А какво те накара да се върнеш в клас след 7-годишна пауза?

Преди известно време моята колежка Диляна Колева ми представи визията си за учителската професия в едно училище, което не познавах до тогава. Беше много емоционално и усещането, което тя ми предаде, е, че там нещата се случват както трябва - екипът е творчески, а учениците са мотивирани да правят нещата по различен и интересен начин. Всичко това ме накара да се замисля дали да не пробвам пак. Това, което преди години ми липсваше в училище, беше точно тази мотивация - от една страна, нежеланието на учениците да бъдат отговорни към себе си и натрупването на знания, а от друга - системата с нейната тромава администрация. Но вече съм убеден, че това ще остане зад гърба ни и учебният процес става все по-творчески и продуктивен.

Какви са днешните ученици?

Имах щастието да попадна на прекрасни ученици и се надявам ние като общество, а и аз като учител, да съумеем да им дадем тази среда, в която да развият своите способности и таланти, и дано това да се случи тук, в България. Всеки от учениците е отделна личност. Трябва да приемем това и да бъдем толерантни към темперамента и интересите на всеки от тях. Един се увлича по история, друг - по спорт, трети - по музиката. Не можем да очакваме и да изискваме от всеки едно и също. Най-хубавото е, че аз всеки ден научавам по нещо от тях. Всеки ден контактувам с много различни характери и това ме обогатява наистина много.

Завръщането ти в училище се случва в условията на дистанционно обучение. Какво е мнението ти за него?

Дистанционното обучение ще става все по-застъпена форма в процеса на преподаване - при това не само в извънредни ситуации. Всичко може да се научи онлайн. Според мен образованието на първо място трябва да е проблем на този, който иска да се образова. И изхождайки от тази гледна точка, нещата се подреждат както трябва. Когато това е така, не виждам никакъв проблем образованието да се случва в онлайн среда. Разбира се вариантът на живо си остава най-ефективен, просто от тук нататък двата метода ще съжителстват успоредно.

А доколко са важни иновациите в преподаването?

Изключително важни са. В моето училище непрекъснато се говори за нови методи, за проектно базирано обучение. Това е един интересен подход, при който на децата се поставя реален проблем, който трябва да решат, или реален резултат, до който трябва да достигнат. От там нататък разделянето на екипи и организацията вече е в ръцете на децата, в учебна среда, разбира се. Свободни са да потърсят съдействие от където сметнат за необходимо - учители, родители, приятели. Това ги поставя в една реална ситуация, на базата на която трябва да изготвят и да представят своя проект и решение, от които зависи и оценката им.