Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Режисьорът Камен Калев: Когато гледам интересен филм, аз чета самия себе си

| обновено на 17.11.21 в 12:31

Камен Калев е един от най-разпознаваемите български режисьори, известен с „Източни пиеси“, Островът, „С лице надолу“. „Февруари“ е най-новият му филм, който беше в официалната селекция на Кан 2020. Той бе и сред възможностите за българско предложение за „Оскар“. Вече е в българските кина.

ФЕВРУАРИ - България-Франция, 2020, 125 мин, цветен

РЕЖИСЬОР: Камен Калев
СЦЕНАРИЙ: Камен Калев
ОПЕРАТОР: Иван Чертов
МУЗИКА: Петър Дундаков
С УЧАСТИЕТО НА: Лъчезар Димитров, Кольо Добрев, Иван Налбантов, Христо Димитров-Хиндо, Милко Лазаров
ПРОДУЦЕНТИ: Селин Шапданиел, Аиан Ясем, Камен Калев, Филип Тодоров

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
Кан’20 – официална програма

Поетичен разказ за събитията от живота на един човек – като момче на 8, младеж на 18 и старец на 82. Пътят му в живота изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, но по всяко време невидима сила като че ли го напътства. Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта.

Камен Калев беше гост в предаването за култура на Радио Варна "Гравитация нула". Светлана Вълкова разговаря с него:

Какви срещи имахте досега по представянето на филма – по света и у нас?

О, много срещи, едва ли ще мога всичко да изброя. Откакто беше избран в официалната селекция в Кан, филмът не е спирал да пътува. В Европа може би няма държава, в която да не е имало прожекция, на почти всички континенти, освен това - разпространение във Франция около един месец в 30 салона и много срещи с публиката, в Португалия, в Америка разпространение, предстои в Индонезия и, дай боже, в Япония. Тук имаше премиера март месец на София Филм Фест и всеки път това са вълнуващи срещи с публиката, а сега, откакто филмът тръгна по кината в България, предприехме едно пътуване, за да окуражим зрителите да отидат на кино, да имат възможност да поговорят за филма и да се срещнат с екипа.

Имахте ли някакви очаквания за реакцията на публиката? Изобщо, когато правите филм, имате ли мисъл как той би се възприел от зрителите?

Колкото ида се опитваме да не мислим, винаги присъства и този поглед – да се опитаме да разберем как ще се възприеме. Но аз като че ли съм си изградил някакъв начин да отстранявам тези мисли, защото ми е трудно да разбера кой е зрителят, който ще гледа филма. Най-различни зрители има, с различни нужди и желание за кино, те са от различни култури, така че е почти невъзможно. В процеса на работа за мен е много важно да не искам нищо от зрителя по възможност. Поне „Февруари“ не съм го правил, за да се надявам на комерсиален успех – да се възвърнат средства или просто да се харесаме на публиката. Естествено, обаче това ме вълнува, когато филмът е готов, да усетя дали трудът, който сме вложили, е бил в правилната посока.

Как избирате историите, за които да правите филми?

Те идват към мен, идват постепенно или съвсем категорично и ясно – като завършени и готови идеи, които комбинират в себе си сюжет и тема, това за мен е добра индикация, че има вътрешна логика и обикновено тогава ми е най-лесно. Така беше и с „Източни пиеси“,и с „Февруари“ – може би защото сценарият се оформяше около конкретни хора, личности, които съм познавал. Когато е идвала идеята за филм, тя е била много цялостна.

Може би „Февруари“ е най-личният Ви филм?

Личен не толкова, че говори за дядо ми и се вдъхновявам от него – той все пак не е документален, важен е този първоначален момент на зареждане с детайлите, които познавам от детството си, но за мен този филм е най-личен именно заради условието, в което работих – на пълна свобода. Това беше много важно за мен. Излизайки от третия филм, който беше в една по-класическа продуцентска атмосфера, с повече средства и хора – това неминуемо се отразява на начина, по който един режисьор работи – в случая и материалът, и моето желание съвпадаха – да направим един филм с много малко хора, много добре подбрани, но да имаме повече време, да не бързаме за никъде, да не даваме сметка на никого. Това направи преживяването около работата по „Февруари“, която продължи почти 5 години, много приятно и удовлетворяващо.

Вие казахте, че малкото реплики в този филм не е нещо, което сте търсил тенденциозно. Все пак мен много ме впечатли този свят на мълчанието във „Февруари“...

Наистина това идва като основна характеристика на главния герой... За мен това са интересните филми и киното, което аз защитавам – когато изграждащите елементи на филма са логични, се оформя един контекст, към който можем да подходим с доверие като зрител. В момента, в който я има тази връзка, аз поне започвам да работя с моите преживявания като човек. Аз гледам филма, но чета и самия себе си, гледам себе си, търся да направя тези връзки в моя свят и те са по-важни за мен, отколкото ако ми се даде готов отговор. Той пак влиза в мен като информация, но сякаш не го преживявам толкова дълбоко и няма такава важност за мен. Когато направя моста с това, което гледам, изведнъж става важно това, което аз самият създавам в себе си, докато гледам филма.

Но повечето зрители искат готови отговори, според мен.

Не знам, не мога да говоря от името на хората. Аз мисля, че всеки човек изпитва това, просто по някакво стечение на обстоятелствата и по-скоро някакви модели на разпространение, това, че няма някаква рамка и не присъства в образованието и възпитанието на хората в България, те влизат в капана на това, което е позволено чисто либерално – за един дистрибутор един филм колкото по-малко рискован е, толкова по-печеливш би бил. В този смисъл зрителят като че ли има по-малко шанс – той привиква на един лош вкус, на нещо смляно и така изпитва още по-голямо недоверие и страх към това, което не познава. Но от опит знам, че хора, които нямат специфична кино култура, не са киномани, а просто обикновени хора, които отиват да гледат филма, виждам как реагират те – също толкова адекватно, колкото и човек, който има навика да гледа кино и то различни модели кино. В този смисъл „Февруари“ е достъпен, той се преживява през сетивата и тогава се отваря място за всеки да поговори със себе си.

В интервюто може да чуете още какъв кино зрител е Камен Калев, кои са любимите му филми и режисьори, както и какво означават за него наградите.

Камен Калев е роден през 1975 г. в Бургас. След завършване на средното си образование във френската гимназия в Бургас Калев следва две години операторско майсторство в НАТФИЗ. След това продължава образованието си във френската Национална академия за киноизкуство „Фемис“ в Париж. Със своите първи филми той взима участие във филмовите фестивали в Сараево, Берлин, Ню Йорк, Стокхолм, Кан и други. Автор е на над 60 комерсиални и музикални видеоклипа.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Балчик за "Петият ъгъл" на Керанка Далакманска: Това е един лирически връх в българската поезия

Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..

публикувано на 22.11.24 в 07:00

Ценностите и добродетелите в семейството на един капитан далечно плаване

Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..

публикувано на 21.11.24 в 09:45
Снимката е илюстративна

Учителите в протестна готовност, ако няма ръст на заплатите от 1 януари

Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...

публикувано на 21.11.24 в 07:00

Георги GOOSH Енчев за премиерата на "Таралежите": Да си таралеж е несъгласие с несправедливостта

Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят  актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..

публикувано на 20.11.24 в 08:30

Експерт: Над 5 млрд. лева годишно харчи българинът за цигари, в домакинствата с ниски доходи разходите стигат 10-15%

Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..

публикувано на 19.11.24 в 08:15

Dwid Hellion (INTEGRITY): Не се опитвам да променя света

Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY) INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата..

публикувано на 19.11.24 в 07:25

Актрисата Юлияна Чернева: Трябва да обичаш всяка роля, защото иначе тя ти отмъщава и никога не се получава добре

Винаги трябва да обичаш ролята, защото ако не я обичаш, тя ти отмъщава и никога няма да се получи добре. Това коментира за предаването "Гравитация нула" по Радио Варна Юлияна Чернева, актриса от Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Тя отбеляза своята 70-годишнина с пърформанс за приятели в галерия "Арт Маркони" и направи своя театрален прочит..

публикувано на 18.11.24 в 08:20