Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Органичната козметика - защо да я предпочетем: 60% от това, което нанасяме по кожата си, отива директно в кръвта

Людмила Стойчева е на 49 години, споделя, че преди три години е напуснала голям успешен бизнес, за да се посвети на своето хоби и да постави началото на изграждането на собствен малък бизнес, донесъл и голямо удоволствие и удовлетворение - т.нар. ядлива козметика. Людмила създава първата във Варна лаборатория за най-високия клас органична козметика, каквато у нас има само още една - в София.

Людмила Стойчева

Всички компоненти, които влагаме в нашата козметика, могат спокойно да се хапват. Между другото, една стара японска мъдрост казва, че не трябва да слагаме на кожата си нищо, което не можем да хапнем. Това не е случайно - кожата е най-големият човешки орган и за съжаление малко хора в момента обръщат внимание, че 60% от това, което слагаме по кожата си, отива директно в кръвта без да минава през филтъра на черния дроб. Като се започне от душ гелове и сапуни, козметиката, която слагаме по лицето си и почистващите средства, дори естетичната козметика, разкрасяващата - сенки, пудри и др., и стигнем до битовата химия, това вече пък ни излага на изключително много химия.

Това е характерно за последните две-три поколения, защото преди да се развие много химичната фармация, ако отидем назад в историята, нашите баби - не, но прабабите и прапрабабите ни са използвали естествени средства, дадени от природата, за разкрасяване и поддържане на кожата. Настойки от билки, масла, които са естествени - растителни и животински. После - вследствие на развитието на химичната индустрия, се развива и химичната фармация и козметика, където вече от последните две-три поколения се ползва масовата козметика, която за съжаление съдържа изключително много химия и малко натурални съставки.

Органичната, натуралната козметика, също трябва да отговаря на определени стандарти.

Изискванията в областта на козметиката специално отговарят на една директива, която е общоприета в Европейския съюз. Всички производители на козметични продукти независимо дали са с персонал един, два, четири, пет човека или 150 човека трябва да отговарят на един и същи условия, да отговарят на един стандарт GMP (Good Manufacturing Practice). Иска се абсолютна проследяемост на продуктите -  качествен контрол на входа, документация, която показва състава на суровината. Какъв е съставът вътре, как може да се използва, доколко е безопасен, до каква концентрация може да се използва. Влагането в самото производство става също чрез записи, които са проследяват в обратния ред - от крайния продукт към суровината (точно какво е сложено вътре). Като разбира се и самата технология е одобрена.

Цялото това нещо се одобрява и от друг лицензиран козметик-оценител - обикновено са инженер-химици. Доста спорим понякога с тях, защото те са обърнати към химията, но в крайна сметка изискванията са едни и същи, независимо дали се използва органична козметика, въобще органични съставки или пък се влагат някакви химични добавки.

За съжаление доста разпространена тенденция в България и една от моите болки - продукти, направени в домашни условия. Масово срещам в социалните мрежи продажба и предлагане на продукти, които на пръв поглед изглеждат прекрасни, но в крайна сметка са направени в домашни условия, които не отговарят на стандарта. Няма как там, където си готвил риба или месо, например, в същото помещение, на същите плотове да произвеждаш нещо, което хората ще сложат върху лицето си, върху кожата си. Както вече стана въпрос - 60% от това влиза директно в кръвта. За съжаление - пак поради тези ценови ограничения на покупателната способност на българския потребител, доста е занижено изискването на клиента спрямо производителя.

Какво представлява органичната козметика? Какво се създават формулите на тези продукти?

Натуралната козметика е три вида. Най-високият клас е този, в който всички компоненти на продукта може да се хапват, тоест стават и за директна консумация от човека. В тази козметика липсва вода, истината е, че всъщност микроорганизми, бактерии се развиват във вода, а не в масла и затова козметика съставена изцяло от масла, било то студенопресованите или етерични масла, може да си позволи да не използва химия, защото на практика няма какво да стабилизира. И това всъщност е много ограничено като предлагане. Ние сме двама производители за България, които се опитваме да даваме възможност на хората за повече информация, така че човек да взема едно информирано решение.

Вторият вид натурална козметика, която е доста щадяща, съдържа под 50% вода и над малко над 50% масла. В тази козметика може производителят да си позволи да сложи по-лека химия. В основите си тя е на растителна основа, но все пак е извлечена чрез химични реактиви, но пак е по-щадяща.

Последният тип е т. нар. масова натурална козметика. В тези продукти, за съжаление дори и на утвърдени европейски компании, съдържанието на вода е над 50%, достига дори до 65-75%. При такова количество вода в продукта е необходима стабилизация с емулгатори, консерванти и стабилизатори, чието съдържание е в рамките на 12-18%. Реално същинската част от продукта е не повече от 8 до 10%, много често и в рамките на 4%. Тоест този вид натурална козметика се доближава до химическата козметика, от която трудно бих успяла да я разгранича. Да, има някакви маславложени, но те са толкова незначителен процент, че не успяват да оформят продукта.

Людмила Стойчева споделя, че вече трета година се обучава в академия в Англия, като почти денонощно чете, защото колкото повече навлиза в тази материя, толкова повече разбира че е необятна.

Великобритания ли е меката на този тип козметика за Европа?

Не, но там има специализирана академия, която се занимава с формулиране на органична козметика. Направен е един прекрасен форум, където могат да обсъждат идеи и да обменят идеи хора от различни краища на света. Много е ценно това за мен, защото във всяка една държава си има своите природни богатства. Аз им разказвам за розовото масло, за лавандуловото масло, разказвам им за семената и маслото от бял трън. А те ми разказват за масло от манго, карите, наскоро научих заедно масло купуасу, което е от дъждовните гори на Бразилия.

Намирате, че е необходимо и академично надграждане в областта на органичната козметика?

Смятам, че е време в нашата държава и в медицинските университети, особено в частта, в която учат фармацевти, да има поне някаква малка част, която да е обърната към органичните продукти...

Какво означава "формулиране" на продукта?

Това е да подбереш съставките по този начин, че да получиш не само един работещ продукт, но да получиш стабилен продукт. Органичните съставки са живи съставки и зависят от климата, една година е дъждовна, друга година е суша. Това променя характеристиките макар и в минимална степенна на съответния продукт. Твърдите масла се отличават от течните масла и всъщност там ни учат как да съчетаем твърдите с течните масла,  как да превъзмогнем тези флуктуации в живия ни продукт.  Така че да получим един стабилен продукт, който като вземе клиента да може три месеца да го използва без да му се променя консистенцията или качествата. Примерно маслата бързо гранясват, но един растителен витамин Е, който е получен от рапица или, още по-добре - от пшеничен зародиш, намалява възможността на маслата да гранясват.

"Истинско" ли е едно масло, както казваме разговорно, има или няма в него примеси - това как се доказва?

Има доста лаборатории в България, които са лицензирани и могат да дадат профила на маслата. Колкото повече клиентите са запознати и изискващи, толкова повече ще бъде завишен контролът. Напоследък все по-често ми се налага да предоставям своя документация от анализи на клиента и това наистина много ме радва, защото означава, че културата на потребителя у нас се променя в добра посока.




Разбирам, че производството на органична козметика изисква много знания и инвестиции, не допуска компромиси, а каква е възвръщаемостта?

Много ниска, наистина много ниска, но пък удовлетворението е огромно.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петер Скуг или как един диджей стана рибар в Исландия

Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..

публикувано на 19.02.25 в 08:35

Проф. д-р Милков: Без апаратче при намален слух се увеличава рискът от деменция

Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..

публикувано на 18.02.25 в 09:20

Майстори на домашното вино

27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..

публикувано на 18.02.25 в 09:00

Ученичка от НУИ "Добри Христов" във Варна стана младши студент в Грац, Австрия

София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира"  в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..

публикувано на 17.02.25 в 08:35
доц. Огнян Боюклиев

Огнян Боюклиев, БАН: Ниското качество на храните е по-голям проблем от високата им цена

Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..

публикувано на 15.02.25 в 13:58

Винен експерт: Родни вина се предлагат и в Мишлен ресторанти, избирайте българското!

Българите преоткриват  позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино  П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..

публикувано на 14.02.25 в 08:08

Икономист: Бойкотът във варианта, в който се предлага днес, няма да има никакъв ефект

Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..

публикувано на 13.02.25 в 18:12