Горчив живот

Ровейки се днес във „Фейсбук“ разбрах някои наистина важни неща. Например - най-накрая ми стана ясно какво трябва да направя преди следващия ретрограден Меркурий, за да не ми окапе и останалата коса.

Оказва се, че три поредни вечери преди настъпването на астрологичния срив трябва да спя само на лявата страна, върху спално бельо от био памук, набран от момиче от Южна Гватемала, непознало мъж до сега.

Подробно ми беше обяснено, че излизайки от къщи трябва първо да пристъпя с десния крак, обут в жълт чорап на зелено каре и така цял ден ще ми спори в офиса. Този съвет го изпробвах и от мен да знаете - не върши работа.

Но по-интересното е, че попаднах на съвсем истинска снимка на продавачка в руски магазин. Тя си беше сложила лист на главата, а на листа пишеше „САХАРА НЕТ“. Горката жена, клиентите толкова често са я питали дали има захар, че на нея явно й е писнало да повтаря все едно и също и решила да изпревари всички въпроси, закачайки си табелата.

Явно в Русия вече са започнали да практикуват севернокорейското зареждане на магазини. Т.е по рафтовете няма почни нищо, включително и захар.

Сигурно санкциите са виновни за това. Сега е време Куба да се притече на помощ на братския съветски народ. Ако я закъсат с водката, може и ром да им пратят.

Ние пък можем да им изпратим олио, нали си имаме в излишък по мазета и тавани. За руснаците олиото е класика и присъда. В прекия смисъл. Питайте Анушка, която сигурно вече е разляла олиото...

Горчив е животът под ботуша на империалистическите санкции, пъшкат руснаците.

А от телевизора Владимир Владимирович усмихнато им обяснява нещо. Не го слушат, защото пресмятат на ум колко години трябва да работят, за да изкарат милион и половина рубли и да си купят яке като неговото.